Дъждовна капка върху огледало...

20.09.2008 г., 20:27 ч.

Проза » Други

1368 0 3

Тази нощ е ветровито и дъждовно. Помниш ли слепите среднощни мъгли, сребърните феи и последния сняг? Толкова отдавна ли беше? Звездите не са се променили много. Защо никога не говорихме за звезди? Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите. Ти ще ме погледнеш усмихнато и аз ще млъкна. Как го правиш? Аз не съм... всъщност ти ме накара да бъда... самотна. И да мълча... понякога. Изглежда, че пораствам. Ужасно е - дори звездите ми отне; или аз ти ги дадох...

Синьото и червеното се сливат, но лилаво няма. Нашата пролет - толкова отдавна ли беше? Срещите в парка и студът на пролетния дъжд. Тичахме и се смеехме, локвите бяха шарени и усмихнати, а върху ни се изливаше цял порой. Спряхме до сивата спирка и се целувахме... Дъждът отмива стари рани... Ще се видим ли пак?!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2008-09-22T13:54:14+03:00

"Синьото и червеното се сливат, но лилаво няма" (!!!)
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

2008-09-21T10:43:09+03:00

Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите.

А е за хората с истински сърца! Вярвай в красотата на новата любов и тя ще дойде! 6 от мен!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-09-20T21:24:45+03:00

погледни до теб..той е там с неговите мисли...
а ти...целуни го и му разкажи тази красива приказка...прекрасно е...