Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...


За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за първи път“. За първи път вземам някого със себе си и летя. Разхождам се. Споделям. И тихо се консултирам. Душата ми тъй витае към теб. Как нямаш представа...


Що за любов?
Без познанство.
Що за любов?
Без факти.


Не са ми нужни. Не повдигай вежди. Чета те и те приемам. Виждам те такава, каквато си и каквато за другите оставаш само до края на последната точка. Не са ми нужни събития, нито пък новини. Добре си и това ми е достатъчно. Комуникирам с теб в деня. И да знаеш... не пропускам. Сетя ли се за теб, не знам какво се случва. Мисълта ми ме обгръща със спокойствие и вяра. Сигурен съм в твоето съществуване и действие. И затова не ми пречи да те обичам отдалеч. В живота ми няма друга. Мисля... че се подразбира. Хищността на бодливите същества остава извън съзнанието ми. Повярвай, изобщо не ме докосват. Ни най-малко. Но ти го знаеш... И вървя и разсъждавам какво би било твоето впечатление от тези огромни сгради в автентичен стил, навяващи Средновековието и все пак преливащи към следваща епоха. Чудя се какво би било, ако наистина бе до мен. На какво ли щеше да обръщаш внимание в музеите, по различните забележителности. Приятно е. Приятно е, защото беше до мен през цялото време. А аз ти посвещавах своя поглед, своето изживяване и емоцията си. И съм благодарен – че те има и че дишаш. Че можем да пътуваме, защото можем да си позволим Нашия свят. А мен изобщо не ме боли. Щастлив съм и съм вдъхновен. Толкова жив, толкова изпълнен с надежда за новия ден, за новото ни кафе, за пейзажа по протежението на синьото, за смешките, които ще си разкажем. Любов е, да знаеш. Необикновена и контрастираща пред всичките ни изучени уроци. С теб ще си останем пътници. Ученици. Ще продължим по Пътя. И това ме радва. Смисълът е в движението под общия ритъм. Завръщам се, а ти тихо и внимателно наблюдавай...



Copenhagen, Denmark