1.

Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.

Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят...

В този град се родило Черното Момиче. То си имало истинско име и дом както всички други малки момичета. Било весело и усмихнато дете с тъмни коси и очи като маслинки. Играело с другите деца в тихите дворове и улици на града. Като повечето момичета и то обичало да гледа морето, да разгадава фигурите на облаците и да мечтае. Минало време и Момичето опознавало все повече света, а светът ставал все по-голям, по-интересен и необхватен...

Един ден Момичето срещнало Безцветната Дама. Тази Дама е много особена. Малко хора могат да избегнат срещата си с нея. Трябва да си благословен, за да не я срещнеш и дважди благословен, за да можеш да избягаш от нея, ако вече си я срещнал. Всеки, който я види за първи път, си мисли “Колко е хубава, колко е ефирна...” И тогава... Тогава Безцветната Дама разперва ръце и около нея се разстила огромен шлейф от мъгла – толкова красив, че ти се иска да се завиеш с него...

Това се случило и с Момичето – изгубило се в мъглата. Воалът на Безцветната Дама се увил толкова плътно около него, че Момичето не можело да вижда дори отражението си в огледалото. В началото много плакало. След това дошло още по-страшното – не можело нито да заплаче, нито да се засмее. Тогава започнали да го наричат Черното Момиче, не само защото носело черни дрехи, а защото няма цвят без усмивка и без сълза.

Дълго, много дълго, Черното Момиче стояло изгубено под Воала от Мъгла на Безцветната Дама. Трябвало да се примири с много забрани - не можело да чете книгите, които толкова много обичало, не можело да слуша музиката, която харесвало. Спасявало го любовта към Двете Джуджета, които живеели с него и това, че нямало сила на света, която може да му забрани да мечтае. Минало време и Черното Момиче разбрало, че има начин да се освободи от Воала на Безцветната Дама, но не знаело как да помогне и на Джуджетата. Затова решило, че е по-добре да остане с тях, за да не са сами, за да знаят, че има кой да ги обича, да се грижи за тях и да отговаря на всичките им въпроси...

Така минали години...

В един странен ден Черното Момиче погледнало своите Джуджета и с изненада видяло, че те вече са пораснали и са станали големи и силни момчета...

- Значи е време – рекло си Черното Момиче – време е да разкъсам воала на Безцветната Дама.

Така и направило. Не било никак лесно, но тя и порасналите Джуджета били непрекъснато заедно и много си помагали. Така, както Черното Момиче им помагало, докато били малки, слаби и изгубени в Безцветния воал, така след това те й помагали, когато трябвало заедно да вървят по трудния път.

Един ден, малко след като излезли на пътя, преди да стигнат до най-трудните места, както си вървяло Черното Момиче видяло Белия Принц. Странно било, защото Черното Момиче рядко минавало от там, но този ден като че нещо му нашепвало “Хайде, мини по този път, бързай, не спирай, върви натам”. Белият Принц стоял изправен до едно дърво, като че чакал някого... ‘’Може би ще си поговорим’' – помислило Черното Момиче, но когато наближило той й обърнал гръб... Черното Момиче се зачудило за миг дали да спре, после  ядосано си казало наум “Ей, ти на мен ли обръщаш гръб? Какво като си Белия Принц, аз пък съм Черното Момиче”. Така си казало наум Черното Момиче и продължило напред без да се обърне, а толкова много му се искало да си поговори с Белия Принц.

Много, много преди това Черното Момиче чувствало, че по някакъв необясним начин е свързана с един Принц, че много често са заедно в мислите си, че невидими нишки ги свързват, но не знаело, че нейния Принц е точно този същия – Белия Принц.

Белият Принц държал в ръце малка черна торба. Момичето вървяло и си мислело “Какво ли има в тази торба? Дали не е някакво съкровище, или може би някаква магия?... Каквото и да носи, няма значение - аз исках само да си поговоря с  него, човека. За какво ми е съкровище без човек? За какво ми е магия без любов?... Сега, когато вече знам, че точно ти, Белия Принц си моя Принц, знам че ще ме настигнеш, знам, че дори и да се изгубим, ти ще ме намериш. Аз ще те чакам! Знам, че Дъщерите на  Жълтата Дама непрекъснато те преследват и се опитват да те обсебят. Знам, че около теб има много хора, които няма да ни разрешат да се срещнем – но знам, че ние ще се намерим! Ако трябва и цялата Земя ще обходим, но ще се намерим, защото чувствам, че е истинска любовта ни!”

2.