...

4.

        В деня на бала Черното Момиче станало още преди Зората, откъснало от своята градина най-нежните и дъхави цветя. Украсило с тях роклята си, в косите си втъкнала най-красивата далия, която греела като слънце, обула новите си обувки и с изгрева се запътила към двореца. До там трябвало да върви цял ден. След няколко часа по пътя започнали да я застигат и задминават колесници и карети със знатните богаташки синове и дъщери. Те подвиквали и се подигравали на Черното Момиче «Вижте я тази! Къде е тръгнала – сама и пеша? Голтачка!», «Ей, дрипло, да не отиваш на бал в блатото?», «Кравите ли ще храниш с тези цветя, парцаливке?», «М-и-р-н-о! Принцесата на оборите минава!», «Жабешка булка», «Тая дали си мисли, че някой ще ù обърне внимание? Ха-ха, тя сигурно очаква Белия Принц да я покани на танц! Ох, ще умра от смях...». А тя не спирала да върви, вървяла, без да обръща внимание на злобните подмятания. Понякога за миг притваряла очи и «виждала» своя Принц пред себе си и това ù давало сили. Вървяла така, сякаш лети, защото знаела, че отива при своя любим и чувствала, че вече нищо не може да я спре.

       Светлините в Балната зала били толкова силни, че в първия миг Черното Момиче се стъписало. Огромните полилеи разпръсквали ярки лъчи, а кристалните огледала и бляскавите златни орнаменти по стените и тавана умножавали сиянието им.

       И въпреки че за пръв път прекрачвала прага на двореца, тя се чувствала като на познато и близко място, защото стотици пъти била тук в съня си и всичко било точно същото, както го била сънувала.

       Момичето не навело поглед и за миг, а търсело с очи своя любим. Той стоял на подиума в дъното на Голямата Бална зала, когато я зърнал. Направил един жест с ръка, който другите не разбирали, но сърцето на Черното Момиче  разчело неговия знак «Добре дошла, скъпа моя!». След няколко минутки церемониал-майсторът обявил началото на Бала. Принцът застанал в средата на Балната Зала и всички притихнали в очакване той да покани своята дама за първия танц.                

        Принцът обходил бавно с поглед цялата зала и рекъл:

        - Ще поканя за първия танц тази, която не е получила даром своята рокля!

       Всички зашушукали озадачени. “Какво трябва да означава това? Що за приумица?! Нали с Принца трябва танцува най-красивата, с най-скъпите одежди, какво значение има как е получена роклята! “

        Черното Момиче се огледало плахо. Никой от гостите не я забелязвал. Тя се зачудила, сърцето ù затупкало учестено и за миг имала чувството, че ще припадне, но водена от силната си любов, успяла да направи няколко крачки и се озовала пред Принца. Танцували, без да си разменят и дума, а около тях въздухът натежавал от злобните и завистливи погледи.

        - Ще поканя за втория танц тази, която в този миг може да ми подари цвете, което сама е отгледала – рекъл Принцът и замълчал.

        В залата настъпила гробовна тишина. След малко някой възмутено прошепнал: ”Що за обида? Нашите дъщери да не са някакви прости градинарки. Целите са обсипани с цветя от злато, перли и диаманти, а той иска някакъв треволяк?! Това е ужасна обида! ”

        Черното момиче свалило от косите си Слънчевата Далия, пристъпило плахо и я подало на Принца. И вторият танц те изтанцували, без да проронят и дума. Гостите вече не знаели какво да мислят.

        Малко след това Принцът отново рекъл:

        - Ще задам на Дамите няколко въпроса и ще поканя за третия танц тази, чийто отговор най-много ми хареса!

        Пристъпил към единствената дъщеря на Синята Херцогиня -  наследничка на стар, много богат и известен аристократичен род и я попитал:

        - Ако твоят любим замине надалеч за дълго време, ти какво ще направиш?

        - Как какво?! Ще се забавлявам! – засмяла се Дъщерята на Синята Херцогиня - Аз съм родена, за да се забавлявам, а всички около мен са длъжни да ми се възхищават!

        Залата избухнала в аплодисменти: “Браво! Точно така! Това е истинска аристократка” – валяли одобрителни възгласи и похвали. Принцът изчакал гостите да утихнат и рекъл:

        - Благодаря за отговора! – усмихнал се Принцът и направил широк кръг с ръка Принцът – Ето, забавлявай се и се радвай, а вие, уважаеми мои гости, не забравяйте, че сте длъжни да ù се възхищавате  - и отстъпил  встрани.

        Приближил до една от дъщерите на Зеления Търговец – най-богатият търговец в царството:

        - Ако твоят любим ти каже, че буря е унищожила всичките му кораби, останал е без пукнат грош и от утре ще трябва с него да живеете в бедност и нищета, какво ще направиш?

        -  Ха-ха! Ами щом трябва – да живее! Няма да се налага да съм с него, защото тогава той вече няма да е ми е любим! – отговорила  с усмивка Дъщерята на Зеления Търговец

     В залата отново избухнали аплодисменти и одобрителни възгласи: “Възхитително! Очарователно! Така трябва да бъде!”

        - Чудесно! – усмихнал се Принцът – ти си една много умна Зелена Дама! Сигурен съм, че твоят баща е много горд с теб! Пожелавам ти всич ките богатства, за които мечтаеш! – и отстъпил встрани.

        Тогава приближил до Черното Момиче:

        - Ако твоят любим замине надалеч за дълго време, какво ще правиш?

        - Ще го чакам у дома!

“Глупачка! Наивно просто момиче! Задръстена селяндурка! Тъпа провинциалистка!” – заграчили в един глас гостите.

        - Може и да сте прави, мили гости! – усмихнал се Принцът, – а ако те наистина са прави, ти какво ще правиш?

        - И така да е – аз ще го чакам! – отвърнало  Момичето.

        - А ако твоят любим ти каже, че от утре ще трябва да живеете с него в бедност и нищета, какво ще направиш?

        - Ще го последвам! Ще съм до него, каквото и да се случи!

“Глупава крава! Парцалеса-простакеса! Малоумна беднячка!” – захихикали гостите и започнали нервно да се питат помежду си “Принцът полудял ли е?! Как може да обръща внимание на някаква голтачка, а през това време нашите дъщери са длъжни да се усмихват и да кимат одобрително! Възмутително!”

         - Не са длъжни, скъпи мои гости, не са длъжни – те сами са избрали да се бъдат такива.

        Принцът продължил, без да обръща внимание на  грозните думи и казал:

        - Ще ти задам последен въпрос – “Най-после! Вразуми се най-сетне! Време е да обърне внимание и на нашите дъщери – тая дрипла дори не трябваше да е тук!” зашушукали около него – Кажи ми, Черно Момиче – Ако твоят любим в нещо сгреши, ти какво ще направиш?

       Гласът на Момичето вече треперел от вълнение, но тя се овладяла, вдигнала поглед, погледнала Принца в очите и казала:

        - Ще му кажа, че греши! - “Луда! Нечувано! Какво неуважение! Как смее! Какво нахалство!” възклицавали гостите, а Черното Момиче продължило – ще говоря с него и ще му кажа, че греши, ще му кажа, че не е прав и какво мисля, той ще реши какво да прави след това, а аз ще съм до него!

«Безумство! Тази е обезумяла! Така ли се говори на Белия Принц?!»

        Принцът вдигнал високо ръка, за да спре гълчавата.

        -  Да, да! Прави сте, скъпи гости – не се говори така на Принц! Трябва да ви кажа, че трети танц на Белия Принц и Черното Момиче няма да има! «Най-после! Крайно време беше!» отдъхнали гостите, а Принцът продължил – Години вие се подигравахте и обиждахте Черното Момиче, а тя сама, изправена срещу вашата злоба, единствено с мисълта за любимия си се пребори с всички несгоди в живота си и чакаше този миг. През цялото време аз също очаквах този миг – за да ви представя своята бъдеща съпруга – единствената, която през годините доказа, че  е на всичко готова за Любовта. Не се говори така на Принц – и за това сте прави - така се говори на някого, когото обичаш, така се говори на Любим! Разбрахте вече, че трети танц на Белия Принц и Черното Момиче няма да има, защото вече го няма Белият Принц, няма го и Черното Момиче! – хванал за ръка своята Любима – Аз вече съм само Твоят Мъж, а ти вече не си Черното Момиче, а си Моята Жена пред Бога и пред хората! И от този миг нататък всеки, който си позволи да изговори някаква обида за Моята Съпруга, ще трябва да отговаря пред мен – и я повел в първия им танц като Мъж и Жена.

 -----------------------------------------------------------------------------------