Няма нищо странно, когато всяко лято през студентстването ми,да оставам не в къщата на семейството ни в Новгород, а да се усамотявам сред тишината и съзерцавам природата на семейната дача, която отстоеше на няколко километра от шума на живота в града. Все пак реката през лятото предлагаше разходка с лодката на баща ми,риболов, както и любимия ми спорт-плуването.
Може би, защото мама Олеся и татко Юри бяха твърде заети в професионален план, но останах без братя и сестри,което не беше характерно за фамилия Долгорукий. И ще опитам да се аргументирам,след наученото от един дневник на някой от предците ни,защото този дневник носеше една дата, която за мен, наследника на фамилията, звучеше безкрайно интересно. Дневникът датирараше от една забележителна от руската история година и написаното от ръката на Княз Дмитрий Юриевич Долгорукий звучеше убедително,защото идеше реч за Кримската война от 1851/1856 година...Тази е една от поредицата Руско-турски войни,които още от времето на Цар Николай Първи придава огромно значение на Кримския полуостров като преден военноморски форпост за контрол и влияние на Русия в Черно море.Междувременно Русия от времето на Иван Грозни търси военен и дипломатически изход с Кримския Хаганат,който е във васални взаимоотношения с Османите още от времето на Султан Сюлейман Първи (Великолепни).
Значи не са недомлъвки,които се опитваха да прикриват произхода на фамилията ми?Значи, въпросите които задавах на татко, че има такава фамилия още от времето на основателя на Русия Княз Рюрик,шведски викинг от племето рус,не е легенда!?На всичко отгоре Рюричите са били в родствени връзки с Князете Долгорукий!От дневника на моя прадядо излиза, че нося кръвта по генеалогичен път на двете фамилии?!
За месец време имах възможност да прочета дневника и...после ще реша с кого да споделя историческите събития в живота на семейство Долгорукий. Знаете вече, че баща ми не беше особено словоохотлив на тема за царе,князе, графове и барони, защото (после ми обясни),че след 1917 година голямата фамилия Долгорукий се свежда до дядо Дмитрий и баба Анастасия с техния единствен син Юри, сиреч-баща ми...Ами другите братя и сестри на на дядо Дмитрий,къде са?Колко са били, има ли някой от тях в Русия?Да не би пък в онези кървави времена да са емигрирали,или са участвали в гражданската война и после оцелелите:кой-където го отвее съдбата на живота...От прочетените страници научих,че дядо Дмитрий Долгорукий има;или е имал още трима братя и две сестри!Излиза,че четирима братя и две сестри са живели около края на 19 век,но нищо повече...
И когато върнах дневника в един почти незабележим тайник в дачата(нали все пак аз успях да го открия!), реших да споделя с професор Анатолий Потапов и двете ни момичета,когатосевърнавМосква,защото на тях им имах доверие, както на себе си.
А може би, когато днес Русия,която търси отново величието си в дебрите на миналото,заради това време на основаване,битки за държавно утвърждаване с приемането на източноправославието от подчинената на Османите България...Тази Русия, която се сродява с Палеолозите чрез Принцеса София и е наречена Третият Рим;тази Русия преди династията на Романови е още търсена, като отдавна скрито съкровище, което аз държах в ръцете си...
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени