-      Ало, къде си?

• - В кучешката градинка пред блока.
• - Какво правиш там?
• - Разхождам кучето.
• - Че ти пък откога имаш куче ?
• - От няколко месеца. Като не се обаждаш, изпускаш основни моменти.
• - Сега ще наваксаме, идвам при теб. Тъкмо ще видя що за звяр си си взела.

.........................

• - Ей , че сладурана. Толкова е гальовна. Направо не е за вярване, че е доберман, сигурно има някакъв ген на коли, а?
• - Не, чистокръвна е, има си и паспорт, и сертификат, и всичко... И на теория би трябвало да е отлично куче пазач. Само че... е най-дружелюбното и мило създание и крадците са заплашени единствено от олигавяне. Гледай просто как се умилква на всички. Лиглооо, идвай тука! Стига си досаждала. Взех я да пази вилата уж. Бях взела и лепенка "Зло куче" за вратата, за да са предупредени, ама то ще си е пълна подигравка да я залепя. Оф, чакай да я хвана, че идва страшилището на градинката, тя мойта само му се бута, а той като нищо ще я сдави.
• - Кое е това страшилище?
• - Онзи голдън ритривър, ей там.
• - Тя, тази порода, не е ли от дружелюбните? Такива кучета има по рекламите с щастливите семейства? - правя се на разбирачка.
• - Това е дзвер. Яде всичко, що се доближи до стопанина му. Като стана въпрос за него... Ей, дядо Петко, как си?
• - Добре съм. - собственикът на злото куче се доближи, вкопчил се в каишката, държейки настрана Дзвера от нашата Лигла. - добре съм, но ми е самотно. Децата ми го подариха това куче, че да се срещам с хора поне като го разхождам и да ми прави компания като съм сам. То обаче се оказа страшен дявол, заради него всички ме заобикалят от далече. Само теб не те е страх от него, а и той не те лае.
• - Не ме е страх мен от кучета. Страх ме е само да не се нахвърли на Лигла.
• - Ама тя е толкова добричка. Разкошна е. - каза дядото, гледайки доберманката, после погледна тъжно към своето озъбено чудовище.
• - Знаеш ли, на мен ми трябва точно такова куче, като твоето. Искаш ли ти да вземеш моята Лигла, а аз ще взема Дзвер да пази на вилата. - Изстреля моята приятелка.

Старецът направо грейна:

• - Искам, как да не искам. Ама ти сериозно ли говориш?
• - Сериозно, разбира се. Хайде, утре ще я доведа с нещата й, и ще направим размяната. А сега трябва да тръгваме. Лека вечер!
• - Лека вечер! - каза и дядото, който още не вярваше.

И аз трудно повярвах. Защото това може да се случи само в един идеален свят, в който всеки получава това, от което има нужда.