Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта му отряза крилата. И възгордяването.
Но сега няма значение. Всичко вече свърши и е време да приключи с делата си. Сатанаил ще се възцари, ще дойде, победоносен и времето му ще свърши. Най-накрая почувства някакво облекчение. Вечността отдавна му беше омръзнала. Сега ще си вземе Сина и ще се оттеглят в една от най-забравените и незначителни Вечности и Сфери. Ще изчезнат от Битието. Градината малко ще му липсва, но без Аеол…
Получи спешна депеша от един третокласен ангел. Викаха Го. Него, Великия, могъщия, Божеството. Някой го викаше и беше дръзнал да му изпрати тоя незначителен и голобрад крилатко. Любопитството надделя и отиде. Облече най-величавата си роба. Блестеше по-силно от Ра, най-ярки ...