Посрешна Го спокойното уединение на Кабинета Му. Рафтовете с безбройни издания, подвързани в най-луксозни подвързии създаваха онова академично чувство от младостта, което Му бе нужно за правилната атмосфера. Всичко бе в главата Му. Всички знания, науки, пътеписи, рецензии, анализи и реферати. Всичко. Но книгите му бяха нужни не само заради Познанието. Те му изграждаха спокойствие и увереност, които нищо друго не можеше да му ги достави. Притъмнената светлина, падаща върху кожените фотьойли, огромното махагоново читалище с бронзовия светилник на Ганеша - божеството на познанието, здравите дъбови рафтове, препълнени с книги, всичко това беше отредил само за себе си.
Малцина бяха онези, удостоени с честта да влязат в Светая-светих. Пазеше това място само за себе си, за своето свято уединение и тук винаги взимаше най-съдбовните решения.
Сега бе време за едно от тях. И най-свидния, Сина бе важната част от това решение. Затова му позволи да влезе в Кабинета. Помнеше го като малък как сядаше ...