7.01.2014 г., 22:08 ч.

Едем XVII 

  Проза » Повести и романи
681 0 0
4 мин за четене
Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от прозрачен планински кристал, култивиран така, че в горния си край да обхваща без луфт основата на черепа, а в долния да приляга меко, но стабилно на лъснатата махагонова плоскост. Това, което остава да опишем е идеално инкрустираната със сапфири и смарагди дръжчица, която някой би приел за прекалено крехка за да издържи цялата тежест на бокала. Не би го издържала, ако не бе от платинен кевлар.
Личността, или по-точно съществото, което надига черепа-бокал и отпива на малки глътки димящата смъртоносна отвара от най-отбраните билки и психотропни екстракти навремето бе най-интелигентния, можещ и знаещ, най-възвисеният и тачен сред кохортата от Висши архангели. Славният и Бляскав Сатанаил. Предво ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Предложения
: ??:??