Времето свършваше. Пустотата все по-ясно изпълва пространството. Нищо! Нищото не може да го уплаши. Та нали от него е създадено Всичко. От подредбата на Хаоса. И ако за повечето Славни, мъдри, Свети и бездушни Хаоса е нещо страшно, тъмно и необяснимо, за Него именно в Хаоса се коренят всички първопричини и велики следствия.
Който умее да управлява Хаоса властва над всички и всичко! А Той прави това от незапомнени времена.
Да, първопричината е в Хаоса, но и в още един дребен и съществен елемент, който другите не знаеха. Или поне до скоро не познаваха. Затова Той е Бог. Или поне беше сам до скоро. Светата троица вече е факт и планът му за разделението на властите вече е в ход. Дали ще успее, скоро ще си проличи.
Но какво му убягва? От както създаде своят образ и подобие, от както го пусна в Градината, даде му спътница, напои го, нахрани го. Не го лиши от нищо достъпно на Святите и Вечните от тогава го гложди подозрението, че нещо е сгрешил. Но може ли Бог да е сгрешил? Че защо да не може ...