Филип бе протегнал сбръчканите си длани, покрити на места с късчета плат, над един от малко останалите варели с огън в центъра на града. Подсмърчаше тихо, почти недоловимо, като че ли искаше да не показва слабостта си пред останалите бездомници, надвиснали над топлото огнище. Беше облечен твърде оскъдно за минусовите температури през тази декемврийска вечер. Градинката, в която се намираше огнището, отдавна беше пуста, светлинките в прозорците на отсрещните сгради една по една угасваха. Хората се оставяха в ръцете на сънищата си, а за Филип нощта тепърва предстоеше. Както всяка вечер той напусна градинката и своите братя по съдба и се отправи в неизвестна посока. Филип се луташе по централните улички с надеждата да намери топло местенце, където да пренощува. Почти всяка нощ той обикаляше без резултат с часове и се връщаше отново до топлия варел при своите братя, но въпреки всичко не губеше надежда, че утре ще намери по-уютно място. Зави по поредната уличка. Тя беше отново тъмна. Дори и ...