Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три часа право на пазаруване, а не можеше да ги повери на жена си или децата. Безотговорни са все още. Затова – той по задачите за оцеляването, те у дома. С право на разходка по коридора между двете стаички и отдих в тоалетната…
Започна подготовката от вечерта. Жена му провери как е зашита значката върху ревера. Голямо златно слънце, с 19 лъча – знак, че е имунизиран този месец. Щеше да мине с нея, но от другата седмица му трябваше нова – беше дошъл срокът за следващата имунизация. И кога мина тоя месец…
Преди беше по-лесно. Отначало им обещаваха една имунизация за цял живот, после казаха, че има нови изследвания и открития, та защитата траела само година, сетне свалиха срока на шест месеца, а се ...