По пладне юлското слънце тъй беше напекло, че човек показал някоя оголена част от тялото си изпитваше чувство на жигосване от огнените му шишове. От тая жега хората по главната улица, по точно по ,,Стъргалото" бяха доста оредели. Петьо Гларуса се беше разплул в плетения стол, под чадъра на аперитив ,,Куцата медуза". Той седеше съсредоточил поглед към отсрещната пресечка на главната улица. Редовните посетители на аперитива познаваха Петьо. Познаваха и неговия весел нрав. Но най - много харесваха и с удоволствие слушаха остроумните му измишльотини. Когато пристигнеше поредният редовен посетител, той първо го поздравяваше:
- Здравей, бат Петьо!
- Здрасти, мойто момче! - отговаряше с дрезгавия си глас Гларуса.
След като си намереше място, новодошлият се обръщаше пак към своя любимец:
- Какво ще пиеш, бат Петьо, да те почерпя?
- Една малка люцерничка, мойто момче!- даваше съгласието си Петьо.
Отпивайки по - малко от ментичката, той продължаваше да не сваля очи от пресечката. Когато по нея с ...