Службата в ПВО и ВВС (противовъздушна отбрана и военно-въздушни сили) не беше тежка. За сравнение, още си спомням прочувственото писмо, което един аскер-аркадаш получи от свой съученик, служещ в триъгълника на смъртта Грудово-Елхово-Звездец. Това бяха мотострелкови части (наричани простонародно «кашици»), които според тогавашната военна доктрина трябваше първи да посрещнат евентуалния турски удар. (С Гърция отношенията бяха определяни като относително добросъседски.) Кашиците провеждаха учения с бойни патрони и се говореше, че отвреме-навреме се е налагало нечие име да бъде заличено от списъците.
Но нека се върнем на писмото. То беше написано на една трета страница от тетрадка и гласеше буквално следното: «Иване, е**ха ми майката. Какво да ти разправям, то си е**ло майката. Ако имаш време, пиши. Оцеола.» Явно на индианския вожд многократно му бяха спуквали гьона.
В школата за радисти бяхме разпределени в четири взвода, наричани между нас първи натегачески, втори мърляшки, трети елитен и четвърти кашишки. «Кашишки», понеже често ги юркаха да бягат. «Мърляшки», заради няколко станали «издънки», в това число поради намерена от проверяващ офицер бутилка ракия в шкафчето на отдельонния им командир (за което му друснаха няколко денонощия арест). Натегачите ги тормозеха да бъдат винаги най- най-. А елитните бяхме ние, понеже бяхме подбрани от добри учебни заведения, па и бяхме изкарали предвоенна подготовка по усвояване на морзовата азбука.
Взводен командир ни беше един старшина-школник, който заяви за амбицията си чрез нашите високи показатели на изпитите да натрие носовете на щатните лейтенанти, командващи «натегачите» и «кашиците». На едно от първите занятия той заяви, че не е някакъв си чичка, който идва в час, само за да си изпее урока и да си замине. Необходимо ли е да обяснявам, че за нас той оттогава стана «Чичката»?
Той явно не беше много на «ти» с принципността. През първата седмица, когато можехме да излизаме в градски отпуск, Чичката каза на един, че не бил добре с политическата подготовка, на друг – че не може да направи коремно възлизане, та в крайна сметка никой не излезе. След някоя друга седмица, когато нямахме желание да ни доказват, че не заслужаваме няколкото часа свобода и списъкът на желаещите стоеше празен, той, напротив, започна да ни окуражава да се вписваме. Не знам дали беше чувал за пазачите в концлагерите, които са можели за едно и също нещо тази седмица да поощрят, а следващата – да накажат някой затворник. Важното е концлагеристът никога да няма усещането, че е наясно с правилата на играта.
Веднъж Чичката се похвали, че другите взводове ги карат да бягат през обедната почивка или да стават през нощта, за да осъществяват радиообмен, а той подобни неща с нас не прави. И верен на навика си да променя правилата, един ден той обяви, че през обедната почивка ще бягаме «три мили» (т. е. три километра) за време.
И така, ние бяхме събрани на уреченото място да го чакаме и спонтанно беше изработено общото решение, че ще бягаме в умерено темпо и «в пакет». Чичката се появи, пусна ни да потеглим и ние тръгнахме по трасето в договорения ритъм. Бягаше се по протежение на едни складове, после се завиваше зад последния и се поемаше обратно откъм другата им страна. Чичката щеше да ни вижда отблизо само в края на всяка обиколка, равняваща се на един километър.
Когато завихме зад последния от складовете и Чичката не можеше да ни забележи, ние си дадохме една микро-почивка. Когато го видяхме в края на първата обиколка, той ни извика, че нямаме никакво време, но ние продължихме по нашия си начин. В края на втората обиколка, разбрал накъде духа вятърът, той ни каза да влизаме в класното помещение.
Там Чичката започна да назовава имената на хората, които според него са били подстрекателите на бунта, и да назовава предполагаемата им мотивация. Приятно бях изненадан и аз да се окажа в тяхното число. Очевидно той имаше проблем не само с принципността, но и с проницателността.
Но така или иначе, бягане през обедната почивка след този случай вече нямаше. Чичката сигурно си беше казал, че с враждебно настроен взвод лейтенантски носове не се натриват лесно.
© Владимир Костов Всички права запазени