Утрото бе тихо, не се чуваше никакъв шум. Изведнъж се чу леко буботене от мотора на хеликоптер. В далечината се появи Ми-52, руски боен хеликоптер.
-Бойна готовност, идва вертикопъл.-каза Иван.
-Ми 52 обикновенно не идва с мир. Да се подготвим, защото идва точно към нас.-каза Ники.
-Всички готови за бой, но само ако се наложи.-каза Иван.
Хеликоптерът кацна и от него се появи Илия Кирчев.
-Как сте, хора, дълго ли ме чакахте.-каза Илия.
-Ми 52? Нямаше ли по-голям в склада?-каза Ники с усмивка до над ушите.
-Имаше по-малки, освен това късно казахте, че нямате муниции. Този е зареден до дупка и готов за бой.-каза Илия.
-Добре, скоро нападаме Чък и го попиляваме от бой, такава е идеята ни!-каза Иван.
-Какви хора ни водиш?-каза Ники.
-Ето ги: дванадесет руснака и двама от Търново.-каза Илия с усмивака.
-Вени и Деян?-каза Иван със светнали очи.
-Да, ето ги.-каза Илия, докато те слизаха.
-Здравейтеееее!-каза Иван, много зарадван от тази неочаквана среща.
-Здравей! Как си.-каза Вени.
-Здравей!-каза Деян.
-Ще скрием хеликоптера с Гошо, вие се вижте.-каза Ники.
-Нека всички да почиват до утре.- каза Иван.
В същото време пуснаха последният модел „свръх хора” на разузнаване.
-Уникално, достигат средна скорост над 40 километра в час.-каза Хук.
-А колко държи нормален човек на същия терен.-попита Чък, сравнително доволен.
-Най-много 30, поддържат старите „свръх-хора”. Аз достигнах 25.-каза Хук.
-Добре, ще ги пробваме още днес. Примамете онези в трудната част и пуснете свръх хората след тях с две минути закъснение.-каза Чък.
-Добре, до двадесет минути ще го организирам.-каза Хук.
-До после, шефе.-каза Хук.
-До после капитане.-каза Чък.
В лагера.
-Улавям някакъв сигнал за SOS.-каза Борис.
-От къде е?-попита Емо.
-От острова, в сърцевината му. Викни, Иван.-каза Борис.
-Иване, ела бързо!-каза Емо.
-Какво има?-каза Иван.
-Сигнал за SOS, от сърцевината на острова.-каза Борис.
-Емо, да отидем да видим какво е.-каза Иван.
-Кога тръгваме?-каза Емо.
-Веднага.-каза Иван.
Те тръгнаха натам.Стигнаха близко до мястото.
-Сега сте мъртви. Обградени сте от всякъде. Сега ще проверим колко бързо бягате.Имате дванадсет километра пред вас и преднина две минути пред моите хора! След това те тръгват след вас и ще ви убият, ако ви настигнат преди края!-каза Чък доволен от себе си.
-Какви неща ще ни гонят?-попита Иван.
-Тези.-каза Чък и посочи „свръх” версиите на Крум.
-Имам идея.-каза Емо.
-Казвай.-каза Иван.
-Помниш ли историите на господин Костов?-каза Емо.
-Да, но коя по-точно?-каза Иван.
-Тази как е пристигнал в базата Мечи чал. Как са бягали с неговия приятел. Скъсявали са пътя покрай дърветата през зимния ден. Как всички ги търсели , а те са яли кюфтета?-каза Емо усмихнат.
-Да е жив и здрав Костов! Помня я, разбира се, само че сега няма сняг. Ще опитаме, защото тези гонещи ни са машини за убиване.-каза Иван.
-Какво шушнете там, ще ги пусна без да ви давам преднина!-каза Чък ядосан.
-Какъв е шансат да ни оставиш живи, ако стигнем първи?-каза Иван.
-Ще ви пусна да си ходите, няма да ви държа или убия. Но ако ви настигнат, не отговарям.-каза Чък с усмивка.
-Добре, готови сме!-каза Иван.
-Старт тогава!- каза Чък.И започна да засича две минути.
-Това ще е страшно трудно. Ако оживеем, ще те черпя!-каза Иван.
-Ако минем и шест километра живи, аз ще те черпя!-каза Емо.
Те бягаха на прага на възможното, минавайки напряко, а не по пътя.Ако успееха, оставаха живи, ако не- умираха. Оставаше около един километър, когато свръх-хората започнаха да се виждат и да ги настигат.
-Никога не съм губил гонка, та сега ли ще загубя!-каза Иван.
-Ти може и да стигнеш преди тях, но аз съм много уморен.-каза Емо
-Имам идея. Имаш ли пистолет в теб?-каза Иван.
-Да, но има три патрона. Какво си намислил?-каза Емо.
-Ами от едно време съм най- бързият, мисля да ти дам преднина и да ги задържа! За това ми е пищова.-каза Иван.
-Ти си луд, така ще загинеш. Не го одобрявам!-каза Емо.
-Никой не те пита.-каза Иван. И взе пистолета насила и спря на място.
-Ти не си добре. Сам ще загинеш.-каза Емо.
-Аз ще се оправя, все пак ни преследват само двама!-каза Иван.
Тогава той започна отново да се движи, но с много ниска скорост. На Емо му оставаха около двеста метра, на Иван около триста, а на свръх-хората петстотин. Иван започна да бяга като за последно. Емо успя да мине линията и спря. На Иван му оставаха последните петдесет метра. Тогава го настигнаха свръх-хората. Той изстреля по един патрон във всеки от тях. Те се забавиха за малко. Той успя да натрупа преднина от пет метра, която се оказа достатъчна и завърши преди тях.
-Свободни сте, както ви обещах. Но следващият път сте мъртви!-каза Чък и ги освободи.
-Ще видим кой кого!-каза Иван.-Да тръгваме.
-Уау, добре, че не съм спал всеки час при Костов!-каза Емо.
В същото време в лагера...
-Свали това въже оттам. Завърти перката на 90 градуса. Закопчай калъфа.-каза Ники.
-Добре.-каза Гошо.
-Семейството ти ще трябва да пратим някъде другаде, Стояне. Тук ще е опасно!-каза Ники.
- Вече са пратени в България.
-Добре.-каза Ники.-Стояне, влез вътре и докарай Вени.-каза Ники.-Искам да я питам нещо.
-Ето ме, няма нужда да ме търсите.Какво има?-каза Вени.
-Кажи, не може ли да ги победим без бой?-каза Ники.
-Може, чрез вирус и така няма да се налага да се бием.-каза Вени.
-Добре, ще ти докараме няколко живи индивида, за да пробваш.-каза Ники.-Стояне, веднага се подготви и тръгваме.
-Добре. Ще ви чакам. Вземете и брат ми като охрана.-каза Вени.
-Да идва, чакаме го.-каза Ники.
-Ето ме и мен.-каза Деян.-Взех си и меча. Да тръгваме.
Те тръгнаха да търсят всякакви същества, за да правят тестове. Натъкнаха се на следи.
-Това са следи от хора, от около преди приблизително половин час. Влезли са вътре в гората. Били са трима. Търсили са нещо около това дърво, явно тази котка. Мац пис, пис, ела тук, коте.-каза Ники.
-Има бележка на крачето.-каза Стоян.
-Прав си. Я да видим какво пише:
Парите и ресурсите ви няма да дойдат, за това пък ви пращам тази умна котка. За да разберете, колко са добри вашите свръх-хора. Сега разбирате, че не са свръх-хора, няма да наливам пари в боклуци.
С Уважение: Лидера на САЩ
-Уау, явно тук много пари, много държави има.-каза Ники.
-Да продължаваме.-каза Стоян нетърпелив.
-Добре. Щом са били тук преди време. Следователно трябва да тръгнем по следите. Тук са завили извън гората, следователно са искали да поддържат висока скорост.
Изминаха някакво растояние...
-Тук са завили в гората. Следователно са се криели от някого или нещо, но защо...
След още малко...
-Тук са минали през реката и са излезли ето там. Следователно, са бягали от нещо с добро обоняние, това е начин да бъде загубено. Ето тук излиза, но има две следи. Виждате ли тази, че е мокра, вероятно е от малко поточе, поне на такава прилича. А това е тяхната следа, следователно са продължили натам.-каза Ники.
Достигнаха до една гора, където следата свършваше.
-Следата свършва тук?! Аааа, ясно. Следователно сме много прецакани и те са точно зад нас.-каза Ники.-Подгответе се!
Тогава те излязоха точно зад тях. Бяха четирима от всяка посока по един.
-Сега да видим кой кого! Оставете един жив, ще ни трябва, останалите са мъртви и без това.-каза Ники.
-Ще видим кой кого. Атака!-каза единият свръх-човек.
-Грешка. - каза Деян и го посече на две с меча си.
-Уау, много си бърз, но мен няма да успееш!-каза вторият свръх-човек.
Хвърли се в аттака срещу Стоян. Тъкмо да му отсече главата, когато Ники го избута и наръга свръх-човека с нож. Но той не умря, бе посечен от меча на Деян.
-Остават двама, единият е мой.-каза Ники и тръгна към единия. Започнаха да се боричкат. В същото време и третият свръх-човек бе съсечен от меча на Деян. Ники успя да се измъкне и удари другия свръх-човек. Той падна на земята. Ники се хвърли върху него и го завърза. -Вече имаме един модел. Да отидем да го оставим за тестове.-каза Ники.
Тогава чуха шум от чупене на дървета.
-Някой много бърза, да му направим засада.
Появиха се двама човека. Бяха нахлупили качулките си и не се виждаха.
-На три ги сваляме! Едно, две, три...-каза Ники. И ги свалиха.
-Ники се хвърли върху единия, а другия стана и се измъкна, свали качулката и започна да се смее. Бе Емо, а другият- Иван.
-Тъкмо да видим кой е по-силен от двамата.-каза Емо с усмивка.
Иван тъкмо напрегна всички сили и свали Ники на земята, изрита го. Качулката падна от главата му. Ники го позна.
-Абе ние сами ще се изпотрепем бе. Гледай с кого се биеш.-каза Ники.
-Съжалявам, добре ли си?-каза Иван.
-Идеално, всичко ме боли. Вие намерихте ли откъде е сигнала за SOS?-каза Ники.
-Да бе, капан. Направили са подобрена версия на Крум. Пробваха колко са бързи, ние бяхме целта. -каза Иван.
-Бързи ли са?-каза Ники.
-Прекалено, ако не бе пистолетът, бяхме мъртви. Пък и Ванката ми помогна да набера преднина.-каза Емо.
-Към лагера, защото тук не ми харесва.-каза Емо.
При Чък.
-Защо те успяха да избягат? Защо нашите супер хора не успяха да ги хванат преди последните петдесет метра?-каза Чък.
-Не е възможно те да са поддържали средна скорост около тридесет километра в час, а нашите свръх хора тридесет и пет.-каза Хук ядосан.
-Ти ми кажи ?-твоите хора правят двадесет- двадсет и пет, а тези десет нагоре. Да не би и те да са свръх-хора.-развика се Чък.
-Следващият път ги убийте, за да не бягат!-каза Хук.
-Нещо ми повишавате тон, капитане?-каза Чък.
-Да, вие ги пуснахте.-каза Хук.
-Така им обещах. Аз държа на думата си.-каза Чък.
-Виждам, затова имаш живи врагове.-каза Хук.
-Да,но съм честен!-каза Чък.
-Добре, отивам да подготвям атаката.-каза Хук.
-Отивайте, капитане.-каза Чък.
© Иван Д Кирчев Всички права запазени