28.05.2013 г., 12:30 ч.

Един месец приключение - 9 част 

  Проза » Фантастика и фентъзи
705 0 0
5 мин за четене

9. Среща с хората от острова

 

Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.

-Ей сега я втасахме! - каза Емил.

-Друг път, няма да мине и 10 метра в тези капани. По-късно ще се излиза. Сега никакъв шум и готвене! - каза Кирчев.

Динозавърът се скри зад едно дърво, а към него приближаваше стадо биволи.

-Не го ли виждат? - попита Катя. - Та те ще бъдат изядени.

-Не го виждат. Освен това вятърът духа в посока към него. Така те не го и подушват, а когато го видят, ще е късно. - каза Гошо.

Така и стана. Те го видяха, но бе късно. Засили се, отнесе два бивола, като им счупи кокалите. Издъхнаха на място и той започна да яде единия.

-Бързо! Да го проследим откъде идва. – каза Гошо.

-Ники, Крум. Идвате с нас. – каза Кирчев.

          Излязоха до караваните и зачакаха да тръгне. То тръгна по посока на вятъра. Заобиколиха капаните и започнаха преследването.

-Това е добре, ще го следваме, без да разбере. Нека се разделим, всеки да го следва от различна позиция. – каза Гошо.

          Така започнаха да го преследват като внимаваха за всякакви опасности. Изминаха около седем километра. Тогава се озоваха пред нещо като крепост.

          -Това е крепост. – каза Крум.

          -Не е крепост, а клетка. Виждаш ли бодливата тел, не е навън, а навътре. Освен това, щом кулите за охрана са към нея, отговорът е ясен. Тук държат армията си. – каза Ники с усмивка.

          -Много си прав, а сега да се връщаме. – каза Гошо. – Не се знае дали няма нещо друго да ни забележи.

          От клетката тъкмо излизаха десет свръх-хора.

          -Е, това вече не е добре. Махаме се възможно най-бързо. – каза Кирчев.

          Бе късно, те ги бяха забелязали. Правеха се, че не ги виждат, но просто ги следяха с поглед. Тогава първият от тях се затича в посоката им.

          -Ако им се измъкнете, не бягайте към лагера! – каза Ники. – Разделяме се!

          Така те се разделиха в четири различни посоки. Крум тръгна на североизток. Оказа се, че е по-бавен от тях. Настигнаха го само за няколко километра бягане. Гонеха го само двама от тях, но той реши, че ще се справи. Та нали е шампион по карате. Спря и ги загледа в очите, не видя признак на човешко в тези очи. Те го нападнаха първи, той успя да се опази от единия удар. Другият обаче попадна в гърдите му. Крум се строполи на земята, а те се нахвърлиха върху него. Закъсняха с малко - той успя да стане. Изправи се, но бе ранен. Вече знаеше, че ще загуби. Изправи се и реши да не се дава без бой. Те нападнаха отново, този път Крум удари единия и го повали. Другият обаче остана.

          -А сега да те видим, като си сам! – каза Крум.

          -Аз не съм сам. – отвърна му той.

          Крум го погледна, не очакваше, че говори. А камо ли че знае български. От храстите излязоха още четирима свърх-човека. Крум реши и сега да не се предава, имаше 15 метра преднина. Хукна да бяга. Не бе изминал и един километър, когато бе повален от велосираптор. Свръх-хората го вързаха. Така бе хванат първият пленник - Крум. Бе откаран в главната сграда, в биологичния сектор. Взеха му ДНК и кръв, за да направят още по-добър свръх-човек: по-бърз, по-силен и по-умен.

          През това време Иван бягаше от тях вече десет минути. Пред него имаше паднал дънер. Той го прескочи, тъкмо когато щяха да го хванат. Оказа се, че супер-човекът не успя да го прескочи и падна. Другите двама, които го преследваха, заобиколиха дънера.

          -Да бяха намерили по-спортни хора да подобряват. – зарадва се, че е успял да дръпне 20 метра напред, Иван.

          Те успяха да го настигнат отново. Пред него имаше река. Той забърза. Тя бе широка около четири метра. Скочи и се приземи в последната част преди брега, но падна. Изправи се и успя да им избяга, като се качи на едно дърво.

          -Тихо, Кирчев, иначе ще ни чуят. – каза Гошо.

          -Ти пък какво правиш тук? - попита го.

          -Шт! Ето ги. – каза Гошо.

          Тогава пристигнаха десетина свръх-човека. Оглеждаха се, но не ги видяха. Продължиха пътя си.

          -За малко. Да се махаме, като продължим по дърветата. – каза Иван.

          -Добра идея! Да тръгваме. – каза Гошо.

          Те започнаха да се придвижват по дърветата. След няколко минути се оказа, че при другото дърво, където се бяха срещнали, сега имаше над 50 същества. Те продължиха по дърветата. Слязоха на едно място, където вече имаше следи от други хора.

          -На косъм. – каза Иван.

          -Размина ни се, но втори път май няма да мине номера с дървото. - каза Гошо. - Хайде да отидем в базата, искам да си почина.

          При Ники положението бе такова...

          Той бе успял да се скрие на едно дърво. Тъкмо минаваха покрай него и последните свръх-хора. Тогава телефонът му получи СМС от 145, че печели пари.

          -А, поне печеля пари и тогава умирам. – каза Ники, смеейки се.

          Бе забелязан. Свръх-хората го подгониха.

          -А защо точно днес си взех чадъра, да ме пита някой. Точно в най-неподходящия момент с чадър и телефон. - каза си Ники.

          Докато казваше това, попадна в засада. Свръх-хората изкараха мечове, а Ники „чадър”.

          -Какво ще правиш? Ще ни пазиш от дъжда ли? - го попита единият.

          -Ако нямате нищо против? Ще ви пазя от дъжда, ама взимам скъпо. – отвърна им Ники.

          Бяха четирима. Те първи нападнаха. Първият полетя с меч срещу Ники, замахна. Но, уви, бе отнесен от „чадъра” му и му бе взет меча. Нападнаха го други двама едновременно от ляво и дясно. Тяхната съдба бе лоша, Ники скочи и те се наръгаха взаимно. Тогава другите двама решиха да използват цялата си сила. Засилиха се срещу него, мислеха да го блъснат. Но, уви, той ги прескочи. Те направиха втори опит, като очакваха отново да ги прескочи. Ники просто заби своя „чадър” в главата на единия, а другия посрещна с ритник в гърдите. Така зашемети двамата, а другите се бяха изпотрепали сами. Така той продължи към базата.

© Иван Д Кирчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??