19.03.2017 г., 17:26 ч.
Един негов поглед
В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...
© Гергана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е вярно и красиво, това което сте написала и вие, Лили! Благодаря за коментара!
-
Напълно съм съгласна...любовта, живота, истината са сега. Точно този миг. Защото миналото е минало ( но не се забравя), а бъдещето не е дошло. А от изборите ни в настоящето зависи и бъдещето. Затова е важно да отворим очите и сърцето си за това, което се случва сега. Когато се влюбваме знаем, че връщане назад няма и по някакъв начин или форма винаги ще обичаме този човек. Защото дори пътищата да се разделят или връзките да се разкъсат, обичта не си отива. Но може да се трансформира. Никой не знае какво ще стане. И за това трябва да изживяваме истински всеки миг. Да му се насладим, Да го изплачем. Миговете сами по себе си са обещания, но много по големи и истински от тези, които са изразени в думи или дела.
И това ни кара да живеем с воля.
Много красива и дълбока творба!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
