Един необикновен ден
Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастлива. Стигнахме до "Голямата река" - Дунав се нарича тя. Там аз и хората от моята компания се зареждаме с позитивна енергия. Полюбувахме се на красивата гледка, запечатахме момента в снимка. Ето така изживяхме един необикновен ден, който ще запазим в сърцата си. Точно, защото тези малки, но важни неща трогват само хората с големи сърца. Те превръщат обикновения ден в необикновен и правят живота по - щастлив.
© Лора Любомирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е някакъв запис от личен дневник, макар че вече не се пишат такива, а направо се изпляскват в т.н. социални медии. Мисля, че за там би било по-добре. Обясних защо не ми хареса.
-
пропуснала си "онова", което го е направило необикновен
-
Знаейки че зад всеки облак има слънце... Това ми хареса, но иначе липсва историята и не го възприемам като разказ, а като някакво обобщение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
