Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Така е по-добре, рече си мислено Б.Б. и се погледна в огледалото, което винаги му беше под ръка. Когато не се гледа по телевизията, да се гледа в него. Сияйният му образ остана доволен от впечатляващото възклицание, побрало в себе си цялата вселенска мъка, работа, загриженост и изобщо всички вселенски дела, които Б.Б. споделяше само с Бог.
Ей го, изловихме Наглите. От едната врата ги вкарваме от другата – изкарваме. Да им набием чемберите, че май наистина го удариха през просото. Ама Ц.Ц хубаво ги нареди с това прозвище – нагли! Нека ги е срам! Да се червят, гадините, и да си вземат поука!
Б.Б. отново впи морен поглед в огледалото, сбърчи чело и пак помисли: “Така изразявам още по-голяма умора ...