Съвремието е хаос и в него аз съм излишната частица. Всеки ден от съществуването ми е тежка, неравна борба. За спокойствие. За ред. За тишина. В тази на пръв поглед странна битка воювам със самия себе си. Арената на сражението е обърканият ми ум, през който мълниеносно прелитат крещящи епизоди от безрадостния ми живот с безформени лица. Лутам се безпомощен сред внушителните им страшни тела. Често потъвам във вездесъщия мрак и пътят назад към светлината изглежда утопичен и безкрайно далечен. Светлината е лукс, който не мога да си позволя. Сам съм, когато ми е студено, когато ми се плаче и когато копнея с цялото си същество да установя контакт с най-фините нюанси от неповторимата личност на някого, да го прегърна и да останем заедно, докато ден денува, нощ нощува и свят светува.
Откакто функционирам като своеобразен цялостен организъм, заедността за мен представлява един невъзможен блян, защото съм различен от останалите, които обикновено ме запомнят с моята подчертана нетипичност и нело ...