Позвъни от първия срещнат бар. За негово щастие бяха застанали за кратък ремонт и бе разбрал своите дежурства. Познатият глас накара сърцето му да забие още по-силно.

• - За колко си тук?
• - Поне няколко дни. В къщи ли си?
• - Не. При една приятелка.
• - Искаш ли да се видим?
• - Сега не е удобно. Утре следобяд свободен ли си?
• - Да. А ти?
• - И аз. Тогава ще се опитам да ти направя една изненада.
• - Ти винаги ме изненадваш. - усмихна се щастливо. - Този път с какво ще го направиш. Изобщо как успяваш винаги?
• - Мога го! - дочу благодарния и смях. - Зная как...

Вечерта на следващия ден се срещнаха на уговореното място. За всеки случай бе наел хотел наблизо. Тя спря до него и му отвори вратата.

• - Сядай бързо.
• - Къде отиваме?
• - Ще видиш. На едно място има нова програма с група таи. Едва успях да резервирам места.
• - Защо?
• - Един от номерата го могат само те. Аз опитвах преди време, но не успях.
• - Какво преставлява? Ти много хубаво танцуваш.
• - Няма да ти кажа. Сам ще видиш. - и постави пръст на устните му.

След малко спряха пред един от нощните барове. Тя подаде ключовете на пиколото, който радостно я поздрави.

• - Тук познават ли те?
• - Една година танцувах при тях.
• - Защо прекъсна?
• - Договор. На постоянните посетители трябва разнообразие.

Навсякъде я приемаха като стара позната. Настаниха ги на една маса близо до сцената. На нея вървяха обичайните номера. Той хвърли само един поглед и отново се обърна към нея. Чувстваше се глупаво. Подобни танци, почти винаги завършващи със стрийптиз, можеха да гледат навсякъде. Тя прочете въпроса в очите му.

• - Изчакай. Всички казват, че било незабравима гледка.
• - Кое?
• - Това, което прави една от тях. Европейка не го е правила. Вече ти споменах, че и аз не успях.
• - Но аз искам само теб!
• - Гледай ме тогава. - личеше, че е щастлива от това признание.

Галеше я по ръката и скучаещо оглеждаше залата. По едно време светлината напълно изгасна. Тя му стисна пръстите.

• - Обърни се. Ето я.

На сцената един прожектор следеше стройна жена в традиционен тайски костюм и маска. Засвири бавна музика. Танцът разказваше за едно момиче, търсещо място за почивка. Любуваше се на цветята по сцената. Дочуваше се птича песен. От време на време някоя от дрехите политаше като крило от коприна и тихо кацаше на сцената. Остана само по превръзка и се настани удобно върху импровизирано кресло. Незнайно откъде извади цигара и запалка. Залата затаи дъх. Жената с поглед обиколи развълнуваната публика и няколко пъти смукна от запалената цигара. Тънък син лъч следеше движенията на ръцете. Отдавна въздухът излъчваше непонятно напрежение. Музиката зазвуча все по-зовящо към любов. Всички бяха забравили, че се намират в нощен бар.

Жената се изправи и превръзката се плъзна по бедрата. С горда грация се завъртя и приседна. Синьото перо на светлината се плъзна по тялото и и отново освети маската. Смукна още веднъж и публиката загуби от поглед цигарата. Настъпи тъмнина. После един лъч освети една ръка. Постепенно в светлината срещу публиката се появиха стройни бедра. Втората ръка се задържа за малко върху малкия триъгълник. Цялата зала следеше като омагьосана всяко движение на жената. И тогава, някъде между бедрата, просветна малко огънче. После още веднъж. И отново.

Той не знаеше къде да гледа. В движенията на обхванатите с ръце глезени или в просветващото от време на време огънче между бедрата. След няколко  проблясвания то изчезна. Едновременно с това два нови лъча се кръстосаха върху плавно изправящата се жена. Без да бърза, извади цигарата от себе си и описа с нея странна фигура над главата. Публиката избухна в овации. Вече наметнала върху тялото си кимоно, тя се поклони със загадъчна усмивка и свали маската.

Повече никой не се интересуваше от програмата. Всички коментираха видяното. Вярно бе, че жените може много добре да владеят някои мускули, но този номер бе истинска рядкост в Европа.

• - Хареса ли ти? - погледна го любопитно в очите.
• - Да. До този момент бях само чувал за него.
• - От кого?
• - Един приятел, който обичаше да ми разказва истории.
• - Той виждал ли го е някъде?
• - Да. В Тайланд. Там може да се види на различни места.
• - Само там ли? Защото и тази изпълнителка е таи.
• - Чувал е и за Хонконг. Какво си намислила сега? Не ми се остава тук.
• - Тръгваме си. - тя кимна и си подаде картата, пошепвайки нещо на сервитьора.

Той кимна и след десетина минути върна картата и остави на масата малък пакет. След около час бяха в нейната къща.

• - Твоят отново ли го няма?
• - Вчера замина. Затова нямаше как да се срещнем. Искаш ли да измиеш малко плодове?
• - А ти?
• - След малко ще дойда. Ето там е кухнята.

Вече подреждаше плодовете във фруктиерата, когато чу да го вика. Влезе и видя върху леглото познатата маска. Две ръце обхванаха шията му. И чу в ухото си тих глас:

• - Искам да се превърнеш в моята цигара, мили...