Ако за миг си представим, че времето се ръководи от нашите емоции и изпитания в живота, какво бихме предпочели?? Повечето се страхуваме от урагани и земетресения и макар и да не са присъствали в живота ни, чували сме за тях нали?! Други се изправят срещу вятъра, който не нанася големи щети, но все пак разпръсква прах навсякъде и се помни цял живот. А дъждът – понякога се излива толкова силно, че нямаме друг избор освен да се скрием... В следващия миг е като нежда роса, която те гали и ти доставя малко удоволствие. След това се появява и слънцето. То понякога ни заслепява, може да ни накара да мечтаем безкрайно и да се усмихваме, но може би това е неговата сила и някак си се чувстваме спокойни. И накрая ако си представим картината, която може би всички сме виждали...Идва голям облак, който затъмнява всяко ъгълче, след това идва ред и на проливния дъжд, може би толкова силен, че разкъсва пролетните цветя. Изведнъж всичко спира, дъждът преминава в роса, облаците малко по малко изчезват ил ...