ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 304
16.05.2021 г., 9:24 ч.  

Една голяма бира... 

  Проза » Други
591 0 4
1 мин за четене

Барман, една голяма бира...


Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история... 
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина... 
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаови зърна. И вечерям със сладко от мечти. Пия бяло вино, знаеш. С резенче лимон. Не обичам да се храня с умъртвени чувства. Барът ми е твърде тесен. Обичам да танцувам. Да пея. Да намигам на бармана? Колко сладко... 
Тишината не е за мен. Криенето по ъглите просто не е моето. И... какво? Уплаши ли се? За пореден път предпочете стълбите на самотата пред предверието на споделеността. Твой си избор...
Висшата форма на чувства не е да копнееш да видиш някого, а да се страхуваш да не пресечеш погледа си точно с него. 
Втора бутилка... 
Лавата закипя ли? Червените макове затанцуваха ли в теб? Свещите ароматизираха ли кръвта ти? 
Ще си признаеш ли... 
Голите ми рамене породиха ли картини? Или и те се разбиха на хиляди парченца от камъка, зад който криеш същността си?
Видя ли... в каква роза се превърнах... Онзи нюанс на черното, който те побърква... с моите червени отблясъци. Покълнала в мрак. Но блестяща. От новата ми светлина ли се уплаши?...
Секси ли съм? Черно потниче. Къса косичка. И леко бретонче. Невинен поглед. Или пък не...? 
Наблюдаваше ли ме тайно? Отвисоко. Хм, мисля, че вече се познаваме...

 

Доскоро... 

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??