"Имало едно време"... Не звучи ли малко стряскащо за теб. Разказвам не за онзи или онази, или за някой друг. Става дума за една уж истинска любов. Родена, живяла и умряла. Без щастливия край, дори изобщо без щастие.
Наранена, разбита, нещастна, един ден Любовта решила да се скрие. Криела се, мушкала се в миши дупки, далече, много далече от хората. А те, горките, не спирали да я търсят и търсят. Решението и да отмъсти за нейната болка и несполучие я озлобило до безкрай. Докато един ден се появила при хората и започнала да дава своите "дарове". Дала на всички - на един несподелена любов, на друг нещастие, на трети... Тя била толкова коварна със своите действия и сюрпризи, че при мислите си тя ранявала и най-коравосърдечния човек, който можел да съществува някога...
До ден днешен тя е мъртва. Но се предава като легенда от поколение на поколение. Разказват хората как нейните действия оставили следа във времето и как тя продължава да рянява невинни сърца. Идва, омайва те с неземната си красота, оплита те в мрежите си така, че да не можеш да избягаш, ранява те и си тръгва тихо както е дошла - без обяснение и без причина. А ти се луташ със своите неволи, рониш сълзи по миналите ти мечти, докато тя пак не се върне и не направи същото, което направи с теб, и с мен, и с всеки друг, усетил нейната сладка отрова...