Една история за клюкарки
Една история за клюкарки
Когато бяхме деца, дните на ваканциите минаваха в игри от сутрин до късна вечер - нямахме видео и кукли Барби, нямахме и идея - що е туй кабелна телевизия, или компютър. Играехме на измислени наши си игри на майки и бащи, на готвачи - бъркайки манджи от кал в стари капачки от буркани, и какво ли още не...
Ех, защо не се върнат поне за малко детските ни години...
Събирахме се на групи и се забавлявахме.
Един късен следобед майка ми ме извика, за да ме прати за нещо си до бабини. Ама нали и аз съм си тарикатка - насадих братлето - аз кака ли съм, или...
Той се посмръщи - защото прекъснах играта на лимки, но тръгна. Защото знаеше, че баба ще го почерпи нещо сладичко.
Не след дълго се появи с някаква купа, тази, която майка ми поръча да донеса.
Та...
Трябва да вмъкна и останалите персонажи на това място. Това бяха две съседки, които ...меко казано, не пропускаха и птиче да прехвръкне по улицата, без да не разберат кое, какво, защо. Седят на сянка под една стара круша и си приказват, обсъждайки поредната пикантна историйка, която волю-неволю, превръщаха в най-шумната интрига на деня.
Виждат брат ми с купата и решават да разберат какво се носи в нея. Едната го спира с думите:
- Ей, Вальо, какво носиш, бе?
А той - поогледа се, поспря и дълбокомислено отсече:
- Отрова за клюкарки!
Комшийката зина да каже нещо, но...не й достигнаха думи. А ние, останалите хлапета, станали неволни свидетели на разговора, започнахме да се кикотим.
Двете за нула време се разделиха, онемели от остроумния отговор на братлето.
А той, брат ми, вдигна гордо глава и продължи към къщи...
Детински ни истории...
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Децата са неизчерпаеми и оригинални! Поздрав, Нели!
-
Ха-ха!
Сладки спомени за дебните неща, направили ни това, което сме. Това, че ги пазим май по-скоро ни помага да сме по-родители...
Голям сладък сладкиш са твоите писания. Поръсен с аромата на едно щастливо детство.
Усмивки!
-
Светле, отдавна се каня да опиша невероятните им истории...
По повод отровата - единствена съставка е мълчанието!!!Побърква ги, и...отприщва творческото им въображение за поредна...интрига! -
Нели, може да поспорим, но...Айде нека твоите са на първо място, следвани от моите. Очаквам пратка!!!
-
Осроумно братче си имаш.
Поздрав и усмивка. -
Ами...може и да се намери
Май са навсякъде...
Но моите комшийки и днес са ненадминати!!!
-
Имате ли още от нея?
-
Браво, Нели!!!
Развесели ме тази история!!!
Поздрави!!! -
Що не кажеш съставките на отровата? Знаеш ли що народ ще изпука после?
-
- Отрова за клюкарки!
...
Ха така!
Намерили са си майстора!
Браво, Нели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
