8.01.2010 г., 10:26 ч.

Една излишна 

  Проза » Други
829 0 0
1 мин за четене
Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме предават вече. Смехът присяда ми, задавя ме. Всеки път, щом погледна към тях, във гърдите ми зейва бездна. И в жалък опит да удавя болката, отпивам от отровното вино. Виж колко са щастливи тия двама влюбени, колко са опиянени от себе си. Но аз не понасям вече да ги гледам. Тяхната любов ме убива, унищожава ме. И ето, въздухът не ми достига, тялото ми започва да се гърчи. С последни сили прикривам спазмите и с нечовешки усилия правя още няколко крачки към терасата. Там, до ниския перваз, седи замечтан моят любим. Но къде е неговата прекрасна половинка, онази, на която го подарих заедно със сърцето си? Не, това не ме интересува в момента. Сега е последният ми шанс да се сбогувам с него. С бавни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Предложения
: ??:??