Една невероятна история
От брега, каква красота, капна ми сълза и звездите вдъхващи порой от сълзи, душата ми се затаи. Виждах от твоите очи да се стичат сълзи, заговорих и протегнах ръка, защото любовта в сърцето ми се сви, жадувайки за две слова. Проговорих за моите минали мигове, за изстрадалата ми душа, за онези будни нощи, когато говорех с любовта.
Виждам в очите ти песента на славея, вихрушки от снега, които се разтапят от твоята усмивка с любовта.
А тя - любовта - е щастлива, пърхат цветовете на дъгата с желание, за твоята прегръдка, красива с чарът на света, която ден и нощ прегръща любовта.
Виждам да мечтаеш с любовни мечти, от рано да се събуждаш в огнени дни. И да въздишаш към звездните водопади и така да се стича любовта ти.
Виждам момък с радостта, с любовта, която изгря, с любовни песни и с изгряващи слънца, лъчите виждахме от вихъра на любовта. С нежния му глас затанцува света, трепети, как горят и светят с красота и от погледа му виждам любовта, защото вярата му е силна, когато подарък му поднесе света.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей Ина! Защото докато пишех прозата се чувствах невероятно! Бях щастлива! Благодаря за коментара и за добавката в любими! Хубава вечер!
-
"Виждам в очите ти песента на славея, вихрушки от снега, които се разтапят от твоята усмивка с любовта." Хубаво написано. А защо да е невероятна
-
Благодаря г-н Станев!
-
Поезия в душата си носиш.
Сполай ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
