EДНА НЕВЕРОЯТНА СРЕЩА
(по-скоро още една)
А може да не сме това, което сме...
След приключването на преговорите в Хамбург поех обратния път. Въпреки че на излизане от града заредих резервоара догоре и бензинът без проблем щеше да ми стигне до Регенсбург, по средата на пътя се отбих в една бензиностанция. Не за да зареждам с гориво, а за да хапна нещо вкусно в нейния ресторант, известен с отличната си кухня. Но скоро се оказа, че не това е била причината.
Оставих колата на паркинга и влязох в рестаранта. За съжаление всички маси бяха заети, нещо, което ме учуди, защото освен че беше добър, ресторантът беше и голям, но бързо се сетих, че всъщност посетитителите са туристи, пътуващи с двата рейса, които видях на паргинга.
Вече бях решил да изляза, когато видях как един мъж, седнал на малка маса до прозореца, стана и ми направи знак да отида при него. Беше висок, атрактивен, елегантно облечен, на около петдесет, петдесет и пет години. Аз съм добър физиономист, но не можех да си спомня да с ...