Една почти измислена история
от ReмаТе
Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпуска от усмивката си. Приклекнах на коляно и го поканих с ръка към себе си. Едно мъничко и жизнерадостно същество, само това и чакаше - затича се към мен и впери поглед право в душата ми с думите:
- Много си хубав!
- Защото съм влюбен! - усмихнах се аз.
- А какво е да си влюбен?
- Усмивката ти да стига от ухо до ухо! - пошегувах го ухилен до уши, а то - закикоти се.
- Мама каза, че си поет! Може ли да те пипна? За първи път виждам жив поет!
Стана ми едновременно весело и мило! Една малка ръка опознаваше моята с наивното си любопитство - колко истински са децата в отношенията си...
- Носиш ли щастие? - погледна ме с незнание и отвори широко очи.
- Чувал съм, че коминочистачите даряват щастие!
- ...