3 мин за четене
Вчера, на 31.01.2009 г. решихме с Мартин да опитаме пак, пък ще видим какво ще излезе. Писах на Митко следния СМС: ''Митко, ти много ме нарани. Мартин пожела да опитаме отново и аз се съгласих. Искам да започна живота си наново. Искам мъж, на който да вярвам, който да не ме лъже и който да иска да е само с мен. Този мъж, за съжаление, не можеш да бъдеш ти. Беше ми много хубаво с теб. Обичах те, може би още те обичам, не знам, но явно моята любов не е достатъчна. Не искам повече да ме нараняват и да наранявам заради мъже като теб. Не ме търси и задръж книгата.'' Той ми отговори: ''Съжалявам, че те нараних. Ако имаш нужда от нещо някога, обади се. Запомни, ти оставаш един от най-специалните хора в живота ми. Успех във всичко.''
Вечерта излязох с Иво и негови приятели и да закараме един от тях до дома му, оказа се, че това момче живее в блока на Митко. Закарахме го и аз гледах за колата на Митко и я видях, показах я на Иво. Знаех, че той е вътре. Иво: ''Искаш ли да спра, да се видите.'' А ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация