Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано от теб! Продължавай... моля те, не спирай! Да, разкажи ми за тази старинна къща, в която си сега! Казваш, била от преди векове??? И тя те приютява сега, ти живееш в нея, къща с уникално име. Разказваш ми, че има прекрасна градина, която е с тучна зелена морава, с дървета, които я пазят от хорските погледи! В тази градина има пътека от старинни камъни, поставени от грижовни стопани преди много, много години и ти вървиш по нея, сякаш стъпваш през вековете... В тази къща, пропита със спомени от минали години, ти разговаряш с мен, твоето настояще, а може би бъдеще! Гласът ти ме гали, кара ме да се чувствам част от теб, част от мястото, на което си сега! Искам да съм там, за да се докосна до тази ...