Някъде, много далеч,  през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано от теб! Продължавай... моля те, не спирай! Да, разкажи ми за тази старинна къща, в която си сега! Казваш, била от преди векове??? И тя те приютява сега, ти живееш в нея, къща с уникално име. Разказваш ми, че има прекрасна градина, която е с тучна зелена морава, с дървета, които я пазят от хорските погледи! В тази градина  има пътека от старинни камъни, поставени от грижовни стопани преди много, много години и ти вървиш по нея, сякаш стъпваш през вековете... В тази къща, пропита със спомени от минали години, ти разговаряш с мен, твоето настояще, а може би бъдеще! Гласът ти ме гали, кара ме да се чувствам част от теб, част от мястото, на което си сега! Искам да съм там, за да се докосна до тази история, да премина с теб през годините назад... в миналото - и пак да те обичам! Зная, ще те закриля тази къща, от непознатите неща около теб, ще ти разказва своите тайни... една по една, като легенда за вечността! Искам да съм невидима и да вляза в нея, когато спиш, да видя как се усмихваш в съня си... и може би ме сънуваш! А може би си рицар, завърнал се у дома след тежка битка, уморен, но щастлив, защото има до себе си любовта! Нека се потопя в тази приказка, нека усетя аромата на тази къща, на древността! Няма да бъда принцеса, нищо,  че харесвам миналите векове, стига ми да бъда принцесата във твоя сън, в твоето сърце! На сутринта, когато се събудиш и когато слънцето  шеговито те погали, щом отвориш очи, си спомни съня, че аз съм била там, в тази старинна къща, заедно с теб... Не вярваш ли??? Тогава просто погледни следите...  недоизпита чаша вино, една бяла роза, откъсната на сутринта от красивата градина и... моята безкрайна любов към теб! Вълшебство е... нали???