Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото време тежкият му поглед с презрение проследи една женска комедия.
Първата гостенка на тазвечерния бал, месеста дама, която се беше шмугнала в рокля, пребогато обсипана с най-различни блескавини и финтифлюшки, влачеше за ръка недъгаво пристъпващата зад нея кльощава Изкуствена, побутваше с телесата си щедро разхвърляната навсякъде декорация и ситно подтичваше след един от икономите на бала, като не преставаше най-разтревожено да му задава по няколко въпроса наведнъж и, разбира се, да се вайка:
- Но, Уважаеми, нали сме на бал, моля Ви! Как така няма да има танци? Аз се упражнявах! И кой реши това? Кажете ми, какво според Вас трябва да сторя сега? Това е конфузия! Това е обида за жената изобщо. О, ...