Мелампус огледа гостите на бала. В дъното, зад “рудените” фотьойли, забеляза един мъж, който държеше в ръцете си един грозен котарак и ритмично го галеше. За миг Амитаон усети заплаха от страна на този човек, нещо твърде спокойно и проникновено имаше у него. Нещо предвещаващо, нещо от бъдещето. Мелампус не позна този мъж. Но се овладя и започна да разказва поредната си история:
- През 2079 година в снежна планинска местност, някъде в южна Европа, имало манастир. В този манастир живеел един стар монах. Казвал се Богомил Юродива. Макар много стар, монахът приел монашеството едва няколко месеца по-рано. Говори се, че го била сполетяла голяма беда. Тя изопнала живота му и той потърсил спасение в Христовата обител. А в обителта имало един друг монах, млад мъж. Името му и до днес не е познато. Но една вечер, след тежка и целодневна работа по изграждане на пристройката към манастира, този безименен монах, може би поради умората си, а може и поради предопределение, запалил газовата печка така, ...