17.08.2010 г., 21:37 ч.
Една закъсняла любов в края на август - 5
6 мин за четене
5.
Обясних му с възможно най-малко изречения защо съм решил така.
Кирето ме изслуша внимателно и съсредоточено все едно гледа и слуша нашумял порно филм. Накрая каза, че много съм се лъжел и съм бил с някакви предразсъдъци и мании. После започна да ми описва вилата. Така я хвалеше, сякаш бе нещо по-красиво от Версай, Бъкингамския дворец, Сансуси и Ермитажа взети заедно. Имало басейн в който и “Титаник” щял да изглежда като хартиено корабче. Даже били три. С различни води. Топли, студени, минерални, йонизирани, кондензирани, даже и напарфюмирани. Пълнели ги с вода от Горна баня, Хисаря, Девин, Превала, Предела.
-А, от "Подмила се" няма ли? - заядох се аз.
-А като напълнят басейна с чудотворната, лековита вода от провинция Джао хо в Китай, все едно се завръщаш в най-блаженото място в което някога си бил- продължи той без да се засяга от моите думи.
-И кое е това място? - запитах иронично.
-Майчината утроба, приятелю! - каза той тихо и спокойно. Явно решил да ми го върне за подмятането ми преди малко.
За миг блокирах. Три чувства нахлуха в съзнанието ми едновременно. Чудех се дали да се смея, дали да го напсувам за това дебелашко сравнение или да заплача от тъпотията която мина през ушите ми и замърси съзнанието ми като стара спечена ушна кал.
-Абе ти луд ли си? - само дето не извиках. Какви ми ги дрънкаш? Лечебни води от Китай и как съм се щял да се чувствам! А, случайно не ги ли пълнят и със сълзи от пауни и лебеди?
Кирето се намръщи, по-скоро начумери.
-Сериозно ти говоря - рече обидено. Вуйчо докара три цистерни преди месец.
-Няма значение. Ако ще и от другия край на Галактиката да са му ги докарали. Все ми е тая. Ще отида в Синеморец или Созопол.
Той се загледа в една точка в стената. Личеше, че мисли нещо трескаво. Накрая каза:
- Виж, трябва да дойдеш. Вуйчо ме помоли да те заведа там.
Знаех си аз.
-И защо така? - запитах.
-Ще ти обясня. В следващите дни се очаква да дойдат едни руснаци. Малко са капризни и не се знае кога точно ще дойдат и дали въобще ще дойдат. Трябва да се сключи един договор с тях, но искат и да си почиват на морето. Не желаят да идват до тук и затова подписването трябва да стане във Варна.
-Е, добре де. Защо не ми се обади вуйчо ти и да ми каже, а ми правят тези номера? - запитах ядосано.
-Не знам. Така или иначе щяха да ти се обадят и да ти обяснят когато пристигнем. А всъщност има и още нещо. Вуйчо уволни семейството което се грижеше за вилата. Крадели от виното, изчезнали вещи. Синът им май се събирал там с приятели, а уж бяха свестни. Разбираш ли, вярват ти и докато намерят нова прислуга искат там да имат доверен човек. Има охранителна система като във Форт Нокс, но и живо присъствие няма да е излишно.
-Ами ти защо не стоиш там?-запитах го накрая.
-Не мога. Трябва да въртя склада, а и жена ми не обича тази вила и не иска и аз да ходя там. Преди години ни завари с едни скандинавки и без малко не се разведох. Вика й -“Клоаката на порока”
-Добре тогава - казах равнодушно, но отвътре ми кипеше и клокочеше като във вулкан. – Ще извадя колата от гаража и тръгваме.
-Не, не. Ще пътуваме с влака, имам билети.
-А защо да не пътуваме с колата?
-Там има много коли. В гаража има и като твоята. Можеш да караш която си избереш. Казаха ми да не се уморяваш с каране до морето.
-Стига бе! Ти сериозно ли? - едвам издържах.
-Съвсем. Исках да купя билети за самолета, но няма за седмица напред.
Хванахме такси до гарата. Щяхме да тръгнем с първия нощен влак. Оказа се, че нямало и билети за спалните вагони, така че щяхме да пътуваме в първа класа.
Настанихме се и аз запалих двадесет и шестата си цигара за деня. Обикновено не ги броя и пуша по около петнадесет, но Кирето и вуйчо му ме бяха изкарали извън нерви.
Съгласих се с неохота да пием по две бири във вагон-ресторанта. Кирето много държеше да опитам от някакво филе от много вкусна и рядка Тихоокеанска риба. После се върнахме в купето. Интересното бе, че купето ни бе празно. Всички други бяха пълни.
-Купето ни е празно - казах със задоволство и изненада.
-Ами да. Купих всичките места, за да можем да си починем както трябва - захили се той.
Обясних му с възможно най-малко изречения защо съм решил така.
Кирето ме изслуша внимателно и съсредоточено все едно гледа и слуша нашумял порно филм. Накрая каза, че много съм се лъжел и съм бил с някакви предразсъдъци и мании. После започна да ми описва вилата. Така я хвалеше, сякаш бе нещо по-красиво от Версай, Бъкингамския дворец, Сансуси и Ермитажа взети заедно. Имало басейн в който и “Титаник” щял да изглежда като хартиено корабче. Даже били три. С различни води. Топли, студени, минерални, йонизирани, кондензирани, даже и напарфюмирани. Пълнели ги с вода от Горна баня, Хисаря, Девин, Превала, Предела.
-А, от "Подмила се" няма ли? - заядох се аз.
-А като напълнят басейна с чудотворната, лековита вода от провинция Джао хо в Китай, все едно се завръщаш в най-блаженото място в което някога си бил- продължи той без да се засяга от моите думи.
-И кое е това място? - запитах иронично.
-Майчината утроба, приятелю! - каза той тихо и спокойно. Явно решил да ми го върне за подмятането ми преди малко.
За миг блокирах. Три чувства нахлуха в съзнанието ми едновременно. Чудех се дали да се смея, дали да го напсувам за това дебелашко сравнение или да заплача от тъпотията която мина през ушите ми и замърси съзнанието ми като стара спечена ушна кал.
-Абе ти луд ли си? - само дето не извиках. Какви ми ги дрънкаш? Лечебни води от Китай и как съм се щял да се чувствам! А, случайно не ги ли пълнят и със сълзи от пауни и лебеди?
Кирето се намръщи, по-скоро начумери.
-Сериозно ти говоря - рече обидено. Вуйчо докара три цистерни преди месец.
-Няма значение. Ако ще и от другия край на Галактиката да са му ги докарали. Все ми е тая. Ще отида в Синеморец или Созопол.
Той се загледа в една точка в стената. Личеше, че мисли нещо трескаво. Накрая каза:
- Виж, трябва да дойдеш. Вуйчо ме помоли да те заведа там.
Знаех си аз.
-И защо така? - запитах.
-Ще ти обясня. В следващите дни се очаква да дойдат едни руснаци. Малко са капризни и не се знае кога точно ще дойдат и дали въобще ще дойдат. Трябва да се сключи един договор с тях, но искат и да си почиват на морето. Не желаят да идват до тук и затова подписването трябва да стане във Варна.
-Е, добре де. Защо не ми се обади вуйчо ти и да ми каже, а ми правят тези номера? - запитах ядосано.
-Не знам. Така или иначе щяха да ти се обадят и да ти обяснят когато пристигнем. А всъщност има и още нещо. Вуйчо уволни семейството което се грижеше за вилата. Крадели от виното, изчезнали вещи. Синът им май се събирал там с приятели, а уж бяха свестни. Разбираш ли, вярват ти и докато намерят нова прислуга искат там да имат доверен човек. Има охранителна система като във Форт Нокс, но и живо присъствие няма да е излишно.
-Ами ти защо не стоиш там?-запитах го накрая.
-Не мога. Трябва да въртя склада, а и жена ми не обича тази вила и не иска и аз да ходя там. Преди години ни завари с едни скандинавки и без малко не се разведох. Вика й -“Клоаката на порока”
-Добре тогава - казах равнодушно, но отвътре ми кипеше и клокочеше като във вулкан. – Ще извадя колата от гаража и тръгваме.
-Не, не. Ще пътуваме с влака, имам билети.
-А защо да не пътуваме с колата?
-Там има много коли. В гаража има и като твоята. Можеш да караш която си избереш. Казаха ми да не се уморяваш с каране до морето.
-Стига бе! Ти сериозно ли? - едвам издържах.
-Съвсем. Исках да купя билети за самолета, но няма за седмица напред.
Хванахме такси до гарата. Щяхме да тръгнем с първия нощен влак. Оказа се, че нямало и билети за спалните вагони, така че щяхме да пътуваме в първа класа.
Настанихме се и аз запалих двадесет и шестата си цигара за деня. Обикновено не ги броя и пуша по около петнадесет, но Кирето и вуйчо му ме бяха изкарали извън нерви.
Съгласих се с неохота да пием по две бири във вагон-ресторанта. Кирето много държеше да опитам от някакво филе от много вкусна и рядка Тихоокеанска риба. После се върнахме в купето. Интересното бе, че купето ни бе празно. Всички други бяха пълни.
-Купето ни е празно - казах със задоволство и изненада.
-Ами да. Купих всичките места, за да можем да си починем както трябва - захили се той.
© Явление Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
