Едно детско стихотворение и една учителка.
В седми клас вече бях едро и хубаво момче и явно момичетата много са ме харесвали, поне ми се е искало да е така. Освен задължителните и други книги, вече бях прочел и по чудо останалите в прогимназиалните библиотечни шкафове пълни издания на списанията „Златорог” и „Хирерион”, а в тях имаше чудесни стихове. Макар че по-голямата част авторите писали по онова време в тези списания, вече бяха отречени от новата власт, произведенията им много ми харесаха. Дори научих и основните правила на стихоплетството.
Веднъж в часа по български език, точно когато тайно подавах сгънат на осем лист от тетрадка с едно „мое” стихотворение с много нежно съдържание на Добринка (най-хубавото момиче в училището), младата и много красива учителка, временно заместваща учителя ни по български Сърбов, който беше постъпил в болница, ме видя и взе листчето. Преди да ме изгони от час, както очаквах да направи, тя седна на стола си пред черната дъска, разтвори листа и внима ...