23.05.2009 г., 2:41 ч.

Едно неизпратено писмо... 

  Проза » Писма
1600 0 0
1 мин за четене
"Чудех се как да ти кажа какво чувствам към теб. Можех да ти го кажа в очите, но те са като Слънцето ярки - заслепяват ме и забравям всяка дума. Можех да ти го кажа по телефона, но нежният ти глас ме покосява както буря покосява нежното растение. И реших да излея чувствата си чрез това писмо, макар че думите не могат да опишат силната ми любов. Каквото и да кажа, не ще бъде достатъчно да изкаже поне малка част от всичко, което изпитвам и искам да ти покажа, че чувствам към теб. Може да звучи банално и наивно, но щом не си до мен, сякаш не живея. А щом срещна прекрасния ти поглед и чуя нежния ти глас, сърцето ми започва да пулсира толкова бързо, че имам усещането, че ще се пръсне. Толкова много искам да те прегърна и да усетя огнения ти допир, парещите ти устни и да чуя думите "Обичам те!". Единствено това искам от теб - да отвърнеш на искрената ми обич със същите силни и омайващи чувства. Искам да ти кажа само това - Обичам те! Ти си единственото момче, което кара сърцето ми да бие бав ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джиджинка Всички права запазени

Предложения
: ??:??