ЕДНО НЕЩО НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
Да си с някого е трудно, понякога досадно. То е като да си блъскаш главата в стена отново, отново и пак, и отново. Да си с някого, е избор. Нелесен, но нужен. За да си с някого, са нужни желание и воля. Твърде често последното (волята) е това, което не ни достига. Липсата й разклаща желанието. Мисълта, че щом досега сме живели без този човек и сме се справяли добре, е прекалено навлязла в ума ни, а е толкова залъгваща, гнусна и грешна. Не е важен факта, че е отскоро в живота ни и не сме достатъчно привързани към него, а това, че животът занапред би бил по-хубав с него.
Най-страшното е, че никога не знаем със сигурност какво става в главата на другия. Обикновено виждаме само крайния резултат. Най-тъжното е, че се отказваме. Така е по-лесно. Най-глупава е мисълта, че така е по-добре. Щастливата развръзка идва, тъй като си вярваме.
И после - животът продължава. Разбира се. Така трябва. Каквото и да става, той не спира да ни бута, спъва, дърпа, преобръща, тър ...