9.11.2004 г., 15:34 ч.

Едно питие е толкова малко 

  Проза
1531 0 5

-Знаеш ли, брат, оная ме разкара.
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си.
- Ти казвал ли си някога ей така, нещо подобно? - Ти бил ли си такава мръсна к***а,кажи?!
Замълчах. Тогава дойде най-лошата част. Той се разплака.
Долях му питие във чашата,
защото знаех,
че най-много се нуждае от това.
- Казвала го ей така...
- Кофти - зачудих се какво да правя с живота си.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • фрагментарност...опианяващо :"
  • Затрогващо!
    Пресяда ти от такива думи!
    На никого не го пожелавам!
  • От край няма нужда.Точката е сложена.Привидното безразличие и дълбокото осъзнаване.Това е краят.Поне моят край.
  • Трябва да има и такива-недоваъшени-да можеш сам да избереш продължението. Ти сам да си довършиш края на историята. Според мен именно затова е готино.

    ---
    <font color=#FF0000><strong>Модерирано от suffer_angelus: Ще съм ти благодарен, ако започнеш да използваш кирилица, която би било логично да се използва при написването на текст на български език.</strong></font>
  • И?
    Тамън стана интересно. Защо не ги довършваш?
Предложения
: ??:??