Здравей, Лидия,

   Искам да ти разкажа една история, която се случи с мен преди около месец.

   Близо до нас падна летяща чиния. Аз отидох да видя как изглеждат съществата в нея. Извънземните бяха три. Те бяха зелени с големи глави и с големи черни очи. Едното, което беше водач, знаеше български език. Аз го попитах откъде идват. То ми отговори, че идват от Марс. Корабът им се повредил. Искали да ги заведа в авторемонтна работилница, за да го поправят. Аз ги заведох. Станах приятелка с тях. Те бяха гладни. Забърках им яйца по панагюрски. Изядоха ги и много им харесаха.

   Поправиха им  кораба. Извънземните си тръгнаха и ми казаха, че ще ми пращат имейли по електронната поща. Обещаха, че някой ден ще ме заведат на тяхната планета.

   След като си заминаха, те започнаха да ми липсват. Два дни след това се случи нещо невероятно.

   Получих имейл по електронната поща от извънземните. Пишеше, че ще дойдат да ме вземат, за да ме заведат на Марс.

   Дойдоха на другия ден. Аз се качих в техния кораб. Отлетяхме към Марс. Огледах им кораба. Вътре имаше хиляди копчета и разни джунджурии, които аз не разбирах.

   Най-сетне пристигнахме и вратата се отвори. Излязох от кораба и се огледах. Имаше много други извънземни, които приличаха на моите приятели. В града имаше много игри. Една от тях беше „Уцели извънземното”. Аз започнах да я играя. Уцелих извънземното и получих играчка извънземно. Играхме и на пимбал. Имаше компютри с форма на глава на извънземно. Моите приятели решиха да ме нагостят. Но колко странно – яденетата и напитките бяха зелени! Опитах гозбата им. Тя имаше приятен вкус. Попитах какво се съдържа в техните храни. Отговориха ми, че има извлек от зелена гъба, която виреела само под земята. Вкусът напомняше на какаова напитка. Близо до ресторанта се намираше Марсотеката. Там се танцуваше. На подиума извънземните пееха на английски език. Започнах да танцувам, но те ми казаха, че танцувам демоде и решиха да ме научат да танцувам на ръце. Няколко пъти падах, докато не ми казаха как да се задържа. Трябваше само да си мисля, че ръцете са крака, а краката ръце. Тогава стана много лесно.

   По едно време погледнах към часовника си. Той показваше 21:00 часа. Изтичах при приятелите си. Казах им да ме заведат у дома. Те ми отговориха, че имали друго на ум– да остана завинаги на тяхната планета. Започнах да плача, но те не искаха да плача заради тях и веднага ме върнаха на Земята. Прибрах се щастлива у дома.

   Сигурно нашата къща има магнитна сила и привлича всички извънземни. Една вечер както си спяхме в стаята необикновена светлина заля прозореца ни. Той се отвори с трясък. На прозореца стояха два грозника с антени на главата. Мучаха докато си синхронизират речта да говорят на български. Чак тогава със сестра ми започнахме да ги разбираме. Единият извика на кака:

 „Тръгваш с нас!”

   Тя започна да пищи и да пули очи. Въпреки това те я отвлякоха. Аз разказах на мама и татко какво стана, плачейки. Те се обадиха на полицията, които дойдоха с две коли у нас. Взеха да ме разпитват на дълго и на широко какво е станало. Застанаха на прозореца и го поръсиха с бял прах. Започнаха да снимат отпечатъци. Всичко това продължи чак до сутринта. От сестра ми нямаше и следа няколко дни. Започнах да се притеснявам за нея и изпратих имейл до Марс на моите приятели.

   Търсех тяхната помощ. Те долетяха веднага след като са го получили. Разказах и на тях какво се беше случило. Те ме успокоиха и казаха, че щели да я потърсят. Знаели кой може да я е отвлякъл, защото и на тяхната планета са отвличали марсианци. Това били лоши същества, от планетата Венера. Трябвало да се действа бързо, за да я спасят.

   След ден успяха да намерят сестра ми и да я върнат жива и здрава, макар и малко уплашена. Така тя се запозна с моите приятели. Няколко пъти им благодари, че са я спасили. Разказа на мен и на приятелите ми за грозните същества и за тяхната миришеща планета, където не вирее почти нищо освен същества, които нападали други планети с цел да ги използват.

   След тези случки аз и моето семейство се успокоихме. Надявахме се повече да няма такива страшни неща. Искам всичко да е както преди – тихо и спокойно. Да се чувствам сигурна на нашата малка Земя.

   Пиши ми и ти всичко, което се случва с теб и твоето семейство.

гр. Сливен                                                              твоя приятелка – Виктория