- Ти си толкова прекрасна!
Тя се обърна, за да види кой го каза. Не видя нито един познат на спирката. Но го чу съвсем ясно. Погледна ясното небе, сякаш, за да види изписана на него програмата си за деня. Ето това облаче е за срещата в 10 ч., за която закъснява, малката формичка зад него е за разговора с шефката. После, после... Какво следваше после, трябва да си отвори бележника.
- Ти си толкова прекрасна!, бучеше в главата й. Улиците, които едва поемаха трафика бяха като косите на младо момиче, току-що излязло от банята. Този глас звучеше така естествено, мило и познато, караше я да се чувства така приласкана и спокойна, както това да се събудиш сутрин до мъжа си и да помислиш, че това е най-хубавия ден, защото двамата сте в едно легло и това легло е събрало уюта на целия свят.
Влезе в службата и първото, което чу беше:
- Ти си толкова прекрасна!
Наоколо нямаше никой, само нейната безумна усмивка и искрящ поглед, които я правеха наистина толкова прекрасна. Сутрин, преди работа, някой ...