30.01.2016 г., 10:52 ч.

Еднообразие 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
5.0 / 1
874 1 1

 

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности, но не се борят, за да разрешат проблемите си. Просто се примиряват с тях. За тях това е нормално. Всекидневно да се спъват в един и същи камък и да не се опитат да го отстранят, а просто са съгласни как е отредена фалшивата им съдба.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много смисъл сред малко думи. Истината такава, каквато е.
Предложения
  • Иванчо: Тате, как се наричат активните служители на радиото? Бащата: Радиоактивни!...
  • Абе, уж щях да спра с поредицата „Как се прави историята“… Ама току излезе нещо. Пък и аз не мирясва...
  • Всеки един от нас е чел научнофантастични разкази или романи за т.нар. "капани /клопки/ на времето"....

Още произведения »