Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелство, първата любов. Нататък чувството не е същото. То е просто преповтаряне на стар, изпокъсан от паяжините на миналото, материал. Нищо няма да е както преди. Знам, сега обичам друг, но нещо пак ми липсва. Обичам ли го истински? Да, обичам го безкрайно много. Ала истински ли е? Не знам. Защото нещо все ми липсва.
Една приятелка казва "Вярвам, че чувствата никога не отминават. Дори и да продължиш напред, те си стоят там." Склонна съм да се съглася с нея. Животът отминава и тече и никого не чака. За да течеш и ти с него, трябва да се пуснеш по течението, но отминалите чувства никога няма напълно да отминат. Просто ти ще ги задминеш по течението на живота. А понякога ще се случва да ги посетиш от ...