Ега ти животът
- Животът е гаден понякога. И то много. – каза Киро Борсата и отпи сериозна глътка от чашата с уиски. – И що все на мен ми се случва, мама му стара? Таман ми стане хубаво и Онзи горе побърза да ме перне през ръцете. Злобничък е малко, така да знаеш! Не носи на чуждо щастие. Аз ако бях на негово място - на Земята щеше да цари мир и любов и световното първенство по футбол щеше да е всяка година.
Борсата отново надигна чашата и потопи мъката си в нея. Тъгата в очите му можеше да разплаче закоравял рецидивист. Седяхме на сянка в едно кръчме, позиционирано в Южния парк. В един след обяд нямаше много хора. Жегата беше убийствена и след третата чашка можеше човек да се обърка, че е в Сахара на сафари. Ние обаче бяхме добре запознати с географията и такава грешка можехме да допуснем само след първата бутилка, а и тогава не беше сигурно.
Борсата ми се бе обадил по обяд и жално приплака по телефона да се видим. Имал големи проблеми. Екзистенциални направо, както обичаше да казва, ...