А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.

Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.

Да щракна с пръст и времето да спре.

Макар и за миг, но исках да чуеш как сърцето ми спира да бие, щом си наблизо.

Дори за секунда, но да видиш себе си през мечтите ми, през поруменелите ми страни, през самата мен.

Да разбереш, че не си сам, когато тъмнината те обгърне.

Да чуеш как ти казвам, че дори и далеч, пак ще си близо да топлината на сърцето ми.

Исках да знаеш, че дори и разбито, то иска да отнеме болката ти.

Егоистично, но я искам само за себе си. Сега светът е твой, дари ми нея поне...