Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски

                                            / Авторите сме сестра и брат /

                                                            Експериментът

                                                                 / Роман /

                                                    Нов откъс от романа

     Пристигнах в София и се настаних на хотел. Фалшивите документи вършеха отлична работа. Пари не ми липсваха, можех да си правя колкото поискам, така че реших да живея луксозно, както казват земните хора.

   Отпуснах се в мекото легло и пуснах климатика, вече бях изчел всякаква налична информация в интернет за климатиците. Бързо усвоявах всичко, с което си служеха хората. Чудех се защо се притесних при срещата си с Розалия. Какво особено чувство и състояние! Постъпих глупаво, сякаш се уплаших и си тръгнах внезапно. Какво ли си е помислило момичето? Какво намираше в нея, Лео не можеше да разбере. Най-много му харесваха очите – красиви и големи. Струваше му се, че потъва в тях и цялата му мисия на Земята му изглеждаше смешна и нереална в сравнение с тези очи, които го гледаха с разбиране. Трябва да опозная характера ѝ, начина на мислене, отношението ѝ към извънземния разум, ще ми бъде много интересно и приятно. Но когато само си спомнеше за нея, изпитваше такова особено чувство – вълнение, примесено с притеснение и страх, страх от непознатото. Страх, че няма да я види повече. Досега никога не се беше страхувал за нищо и от никого, но сега беше различно. Искаше му се да е с нея, да хване ръката ѝ, да усети допира на кожата ѝ. Да опознае това мило лице, което му се усмихваше и го изучаваше с големите си очи. Трудно заспа, а когато се събуди, навън вече беше ден. Не беше спуснал пердета, така че слънцето огряваше стаята.

   Лео се раздвижи, взе един душ и си поръча закуска в стаята. После направи гимнастика, така както беше гледал в клипове в YouTube. Закуската му се видя много вкусна. Явно земните хора разбираха от тези неща. Облече се старателно. Среса косата си с пръсти. Трябва да си купя гребен. Мислите на Лео вече надничаха във външния свят. Реши да остане на хотел, защото му харесваше, заплащаше доста за стаята, но парите за него не бяха проблем. От новините по телевизията разбра, че вечерта ще има футболен мач. Запозна се с правилата на играта футбол, стори му се интересно и нямаше търпение да отиде на мач. Имаше доста време до вечерта и Лео направи първата си разходка из София. Всичко му беше интересно – църкви, галерии, музеи. Влизаше навсякъде, където е отворено, и разглеждаше с любопитство. Какъв интересен свят имат българите, не случайно Бог му беше говорил с любов за страната им.

   После реши, че трябва да си накупи дрехи. Не можеше да ходи само с небесносинята риза и белия панталон. По улиците оглеждаше кой как е облечен, така че вече имаше представа какво се носи и какво се харесва. Май най-добре е да посетя някой МОЛ, там може да открия много неща на едно място. Накупи си доста дрехи – повечето скъпи и модерни. Най-после се снабди и с гребен, с който среса прекрасната си коса. Администраторката му се усмихна мило:

   –Доста неща сте си купили?

   –Така е! Забравил съм си едната пътна чанта вкъщи и затова сега се налага да пазарувам повече.

   Лео усети как лъже с лекота и не изпита никакво угризение. Напротив, стана му весело и се улови, че флиртува с очи с администраторката. Но в интерес на истината тя не го интересуваше. Просто опитваше да общува, да бъде мил и чаровен.

   Облече се спортно и реши да отиде на мач. Не беше предполагал, че съществува такова преживяване. Атмосферата беше невероятна. Той си избра да подкрепя ЦСК и през цялото време викаше разпалено и даже си послужи с някои не много цензурни думи. И дори при грешка от страна на съдията изпадна в доста силно емоционално състояние. Така се запозна с Нели и Иван Петрови, семейство, инженери по професия. Те също се ядосваха на съдията. Беше толкова шумно, че трудно се чуваха, но радостта им нямаше граници след победата на червените.

    –Елате с нас да се почерпим някъде! – предложи Иван и се усмихна приятелски. – Разбира се, ако не Ви чака някоя жена.

    –Никой не ме чака, да вървим! – все още зачервен и напрегнат от играта отговори Лео.

      …

   Заведението беше уютно и на мене не ми се прибираше. Нели прилича на малка изящна статуетка, толкова фина и нежна. За разлика от нея Иван ми се вижда малко груб, но щом са се харесали. Приятно ми е да разговарям с тях. Струва ми се, че и те ме харесват.

   –Къде живееш, ако не е тайна? – попита ме Нели усмихнато.

   –Не е тайна, на хотел съм. Бях дълго време във Франция, а къщата на моите родители в Ловеч отдавна съм продал след смъртта им.   Те ме загледаха с любопитство и ми обясниха, че могат да ми помогнат, ако реша да си закупя апартамент или къща.

   –Мисля по въпроса, най-вероятно ще се устроя тук – в София.

   Неусетно започнахме да си говорим като стари познати. Поканиха ме след два дена на вечеря у тях, като отказаха да приемат каквито и да е възражения от моя страна.

    Съгласих се и им казах, че се интересувам от социологически проучвания и бих желал да работя в тази област. Получих и уверението им, че ще се опитат да ми помогнат и в намирането на работа, но това си било по-трудно.

    Нели отметна рижата си коса, а Иван се обади с леко дрезгав глас, може би от пиенето.

    –Тренираш ли?

    –Не – простичко отговорих аз и видях как по лицето му премина известно разочарование.

    –Всъщност навремето съм тренирал лека атлетика./ Познавах вече почти всички земни спортове. Тази тема ми беше много интересна и прочетох доста неща./

    –О, може някой път да тичаме заедно, когато си свободен.

    Кимнах с глава и погледнах часовника, който днес си бях купил.

    –Май е време да се прибирам в хотела. Чувствам се уморен.

   Прибрах се и наистина бях изморен. Всичко вървеше по план. Трябваше да се отпусна малко, като че ли емоциите ми идваха в повече. Емоции, какви усещания, странно, до сега никога не съм изпитвал такива вълнения, явно човешкото тяло много влияе и на психиката ми. Пък и земният свят –  толкова много впечатления. И пак образът на Розалия се появи пред очите ми. Господи, дано не полудея! Не е толкова красива като Нели, но в нея има нещо, май му викат чар земните хора, а пък очите, Леон се унесе в представата си за нея и неусетно заспа.

                                                                         Мария Мустакерска - Ловеч

                                                                         Димитър Мустакерски - София