“Искате ли да притежавате свръхестествени (феноменални) способности?”
     Въпросът, макар и в писмен вид ме свари леко неподготвен и аз спрял се на тротоара глуповато се пулех над рекламната диплянка. От нея ме гледаше мъж на средна възраст с благ но пронизващ поглед с вдигната дясна ръка, сякаш ме благославяше. Проследих ръката, която ми беше връчила насред улицата диплянката и срещнах очите на маестрото в оригинал. Те също гледаха благо, но доста по-настойчиво.
     Не знаех какво да им отговоря, затова отново забучих нос в текста. Това телепатия, телекинеза, ясновидство, биоенергийно лечение и тем подобни беше изредено на един дъх и промоцията за курс от 3 лекции плюс пробен сеанс с 50% намаление.
     Хм, защо пък не, хич не би било зле...
     Отивам след успешно изкаран курс на работа и първото, което правя е да вляза при шефа. Гласно ще го питам за някоя дреболия, а тихомълком ще се направя на телепатка и ще му внуша да ми увеличи заплатата. Някъде със 60 – 80%, не повече, аз не съм лаком човек.
     На комшийката пък бих могъл да ударя едно биоенергийно лечение, да я отърва от бесовиците, дето я гонят, ей така – полагайки ръка. Бе то и налагайки сигурно би станало, ама не съм такъв човек. Или бих могъл да помогна на закупчика, който от години насам всяка седмица по веднъж отказва цигарите.
     Ако пък и ясно можех да видя накъде ще тръгне курсът на долара, е-ех…! Млък сега, сгълчах се сам, не бъди нескромен, и числата от тотото за следващата седмица ти стигат, нали? Да не прекаляваме…
     Само трябва да си трая, да не ме олепят, че тогава гледай ти беля! Ще му хареса на шефа и моментално ще ме впрегне. Хайде сега де, колега, ще каже с интимно-авторитарния си тон, виж го тоз принтер най-после какво му е, не чу ли че сервизът е претоварен и не могат да пратят техник. Нали ти дигнахме заплатата, какво още искаш? И за немския клиент ти казах да му поговориш да ни я пусне тази поръчка, а ти вече седмица се размотаваш. Ами имаме един куп текущи разноски, малко повече колегиалност очаквах от тебе, ще каже и всички ще ме погледнат с укор…
     Хубаво, хайде, комшийката ще миряса, пък в къщи балконът ще го разтребя с помощта на телекинезата за нула време. И тавана ще го поправя и шкафовете, за които благоверната ме врънка вече от седмици, ами после? Защото в намирането на задачи пък половинката има феноменални способности и то не от вчера. Ще има да препускам от обект на обект. Надали ще мога да си скрия новите възможности, поне досега не ми се е отдавало да скрия каквото и да било от нея. А детето сигурно веднага ще прииска скутер или нещо подобно и не мога ли да го доставя аламинут, уважението му съвсем ще се загуби.
     Тц, не, окончателно реших – не ми трябват такива способности, ни свръхестествени, ни феноменални. Не мога да нося такава тежка отговорност. После каквото и да стане – познай кой ще е виновен. Къде съм бил, когато са ударили колата на комшията, когато секретарката пак я тръшнала мигрената, когато вкъщи се запушил каналът?
     А?
     Вдигнах поглед към маестрото и той ясновидно издърпа диплянката от ръцете ми и без да каже дума презрително ми обърна гръб.