22.08.2018 г., 23:53 ч.

Екзистенциално 

  Проза » Други
630 2 2

Разливам се, като малка капчица на устните ти.
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти. 
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам надолу по стълбите, и тревожно ще се питам, защо бие така силно твоето сърце. 
Летяща съм. Почувствах топлия ти дъх. Витая в небето ти. Облаци няма, само слънце и топлина, но все пак може и да предизвикам някой облак, за да повали, ще е забавно. Усмихвам се при мисълта за дъжд, обичам, когато съм с теб и вали. Колко нежни са ръцете ти, и тези дълги пръсти, действат ми хипнотизиращо. Не мога да помръдна, едва дишам, дори не мога да мисля. В небитието ли съм? Няма ме! Къде съм?
А ти, останал без броня, ме търсиш смутен. 

© Вяра Благова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??