Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ъгъл.
Външната е поглъщането на чуждите отражения и отразяването на свои. Тогава Аз е на границата на две измерения...