Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не е нужно да разбиваш всичко, пускам те, върви и сам разруши ме до основи.
Съблекох душата си, мили. Показах ти себе си във всяка светлинка. Съблекох и себе си, за да знаеш, че ти си ми света. Но омръзна ми вече, любов. Уморих се да ти се раздавам. Уморих се с една и съща фалшива усмивка пред огледалото да заставам. Уморих се да бъда тази, която ти е само нужна нощем да прегърнеш, да запалиш и сутрин да съм човек нищо незначещ. Уморих се да чувам, че само истинската любов така обича. Силно, безрезервно, когато няма за какво. По дяволите. Не искам вече да обичам! Боли ме от това. Макар, че сърцето ми диша шепнейки твоето име. Макар, че очите ти са огледален блясък на непознат човек, като стъкл ...