И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме масата и сложихме торбата отгоре. Взехме и една чиста дъска за рязане. После започнахме да разопаковаме пакетчетата кайма ‘за скара’. Мляното месо редяхме върху дъската, хартията я събирахме отстрани. Накрая, някъде около 24-ти пакет, когато бяхме оформили хубав паралелепипед от кайма, попаднахме на това, което търсехме. В поредната опаковка за кайма намерихме две кутии от цигари.
- Нямат бандероли! – забеляза Емчо.
- Разбира се, той е към найлоновата обвивка.
Бързо установихме, че кутиите са празни. За майката на Емчо това беше безспорно доказателство, че сме ги взели от боклука.
После погледнахме сроковете за годност на всяка опаковка. За онази с цигарите беше 8-и, а на другите - до 18-ти. ...